Традиционният годишен ремонт на данъчните закони навлезе в решителната си фаза. Депутатите от водещата парламентарна Комисия по бюджет и финанси приеха на първо четене текстовете, внесени от Министерски съвет в деловодството на Народното събрание едва вчера.
Краткият срок, с който депутатите разполагаха, за да се запознаят с промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) разгневи опозицията. „Така ли ще я караме? Да не сме в Ангола? Какво правихте цял месец“, попита народният представител от БСП Румен Гечев.
Основната промяна, касаеща хиляди фирми, е, че спорните корекции в Наредба Н-18 за касовите апарати ще бъдат пожелателни. Припомняме, че в началото на годината след обществено недоволство тогавашният финансов министър Владислав Горанов отложи с 6 месеца приемането на промените в наредбата, които трябваше да влязат в сила на 31 януари тази година. В крайна сметка срокът бе изместен до края на 2020 г.
Наредбата създаде сериозни проблеми на бизнеса в страната. Обемът на текстовете е над 250 страници, предложенията за промени бяха десетки, а много компании вече инвестираха огромни средства, за да отговорят на изискванията за софтуер.
Сегашната промяна, ако бъде подкрепена и на второ четене, на практика слага край на продължилата две години драма с опитите за затягане на контрола върху отчитането на търговските обороти, които изведоха фирми и на протести. От записаното в мотивите към ЗДДС става ясно, че към този момент изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект пораждат затруднения, противоречия и пречки за бизнеса.
„Същевременно, следва да се има предвид, че много голям брой търговци са привели използваните от тях софтуери в съответствие с нормативните изисквания на закона и Наредба № Н-18, направили са инвестиции и използват тези софтуери в търговските си обекти. Премахването въобще на възможността за използване на такъв софтуер при отчитането на извършените доставки и продажби би обезпредметило разходите и усилията, добросъвестно направени от търговците за въвеждането и използването на софтуера“, коментираха от Министерство на финансите по време на днешното заседание.
Затова вносителите предлагат мярката, свързана с използването на СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговския обект), да бъде запазена, но като доброволна мярка и възможност за избор от страна на търговеца, а не като задължение.
„Промените ще създадат условие за доброволно използване на СУПТО, като за стимулиране на неговото използване за лицата са предвидени следните облекчения – възможност за ускорено възстановяване на данъчен кредит, неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект” при първо нарушение за неиздаване на фискален бон, както и ускорена амортизация на софтуера и хардуера, на който е инсталиран“, обясни Людмила Петкова, директор Дирекция „Данъчна политика” в МФ.
От опозицията изтъкнаха, че този подход е несериозен. „Накарахте фирмите да инвестират милиони и сега ще ги похвалите публично, че са се прецакали. В същото време тези, които не приведоха дейността си спрямо наредбата, сега много се смеят и пестят солидни разходи“, каза Румен Гечев.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова опита да защити отпадането на задължителния характер на разпоредбите с това, че на практика фирмите, които използват СУПТО, ще получат преференции.
Друг любопитен момент от днешното заседание бе предложението на тютюневия гигант "Бритиш американ табако" (БАТ) и „Джапан Табако Интернешънъл България“ за повишение на акцизните ставки за тютюневите изделия.
Кирил Георгиев, мениджър регулаторни въпроси в БАТ, обясни, че почти целият цигарен бранш е силно притеснен от факта, че в момента България е една от малкото страни в ЕС, която прилага минималните акцизни ставки за общността.
„Секторът се нуждае от предвидимост. В момента ЕК обсъжда актуализация на тези минимални акцизни нива и се притесняваме, че ако те бъдат повишени, както се очаква, за България това ще бъде твърде шоково“. От БАТ предлагат управляващите да заложат календар за поетапно вдигане на акциза за тютюневите изделия, така че да се доближи до средния в Европа.
В момента съотношението между специфичния и пропорционалния акциз за цигарите е 28% от продажната цена. Налогът не може да бъде по-малък от 177 лв. за 1000 къса. Ставката е в сила от 1 януари 2018 г.
Людмила Петкова от МФ обаче обясни, че към момента не само в България, но и в още 11 страни от Централна и Източна Европа са били договорени преходни периоди при последното повишение на акцизите. Тя подчерта, че към момента няма съгласие за нови нива на облагането, а за да бъдат приети промени в акцизната директива, това трябва да стане с пълно съгласие на всички страни членки.
„Промени в данъчната политика се правят с единодушие, ако не сме съгласни, няма как да бъдат приети, освен това можем да договорим и адекватен гратисен период. Експертното ми мнение е, че не бих препоръчала да повишаваме акцизите в момента, тъй като това би повлияло в негативен аспект на контрабандата. България е сред лидерите по борба с контрабандата. По последни данни делът на нелегалните цигари е едва 3%“, обясни Петкова.
По думите ѝ страната ни неколкократно е изразявала позиция, че промяна на ставките се прави и с оглед на икономическото и геостратегическо положение на дадена държава.
„Цигарите в Македония и Сърбия са доста по-евтини и това би имало пряка връзка с нелегалния пазар, ако сега повишим акциза и съответно – цената на тююневите изделия“, каза тя.
Димитър Найденов от „Джапан Табако Интернешънъл България“ посочи, че в момента ситуацията в България е идеална и тя ще остане такава, ако има предвидимост на пазара.