Близо една трета от българите живеят в риск от бедност и социално изключване

32,5% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2019 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Делът им е нараснал спрямо 28% през 2018 г., като по този показател страната ни е на първо място в ЕС. След България в най-висок риск от бедност са били гражданите на Румъния (31,2%), Гърция (30%), Италия и Латвия (27,3%, данните за Италия са от 2018 г.), Литва (26,3%) и Испания (25,3%).

За сметка на това най-нисък е делът на застрашените от бедност и социално изключване хора в Чехия (12,5%), Словения (14,4%), Финландия (15,6%), Дания (16,3%), Словакия (16,4%), Холандия (16,5%) и Австрия (16,9%).

Eвростат

Общо 21,1% от населението на ЕС, или 92,4 млн. души, са били в риск от бедност или социално изключване през 2019 г. спрямо 21,6% година по-рано.

В същото време 22,6% от българите са били застрашени от бедност на доходите, което поставя страната ни на трето място в ЕС. По този показател в най-висок риск са жителите на Румъния (23,8%) и Латвия (22,9%). Над една пета от населението живее в риск от бедност на доходите и в Естония (21,7%), Испания (20,7%), Литва (20,6%) и Италия (20,3% по данни от 2018 г.). На противоположния полюс са Чехия (10,1%), Финландия (11,6%), Словакия (11,9%) и Словения (12%).

През 2019 г. 16,5% от населението на ЕС е било в риск от бедност след социални прехвърляния (бедност на доходите) спрямо 16,8% през 2018 г. Параметърът бедност на доходите определя дела на хората в едно домакинство, чиито разполагаеми доходи са под националния праг за риск от бедност.

България е на първо място в ЕС и по дял на хората, живеещи в големи материални лишения, т.е. условията им за живот са сериозно засегнати от липсата на ресурси като възможност да плащат сметките си, да отопляват адекватно дома си или да заминат на едноседмична почивка извън дома.

Миналата година 19,9% от българите са живеели с големи материални лишения, следвани от 16,2% от гърците и 14,5% от румънците. На обратния полюс е Люксембург, където това важи само за 1,3% от жителите, следван от Швеция с 1,8%, Финландия с 2,4% и Холандия с 2,5%.

5,6 на сто от населението на ЕС е живяло в големи материални лишения през 2019 г., което е спад спрямо 6,1% година по-рано, сочат данните на Евростат.

Миналата година 9,3% от българите на възраст под 60 години са живели в домакинства, където възрастните са изработили под 20% от общия си работен потенциал. По този показател на първо място е Гърция с 13,8%, следвана от Ирландия с 13% по данни за 2018 г., Белгия с 12,4% и Италия с 11,3%. На обратния полюс са Чехия с 4,2%, Полша с 4,7% и Малта с 4,9%.

В ЕС като цяло 8,5% от населението под 60 години е живяло в домакинства с нисък трудов интензитет, като делът намалява спрямо 8,8% през 2018 г.