Пандемията не възпрепятства напредъка на България в задълбочаването на европейската интеграция. Наистина е забележително постижение, че през този период въпреки огромните икономически, финансови и дори политически усложнения след разпространението на коронавируса страната ни успя да завърши успешно най-важните проекти за влизането в Механизма на обменните курсове II (ERM II) и Банковия съюз.
Това коментира в интервю за Global Finance управителят на Българската народна банка Димитър Радев.
„Продължаваме пътя към следващия етап – приемане на еврото. Разбирането ни е, че оптималната стратегия за страната е да се стремим да останем в ERM II за възможно най-кратък период. От днешна гледна точка това предполага, че 2024 година ще е годината за присъединяване на България към еврозоната“, посочва гуверньорът на централната банка.
Той обаче предупреждава, че всеки такъв времеви хоризонт е свързан с комплексни фактори и несигурност, заради случващото се в икономиката, финансите и политическия ландшафт – както в еврозоната, така и в страната.
„В централна банка се фокусираме върху качеството на процеса, т.е. върху нещата, които е необходимо да бъдат направени, а не толкова върху конкретен краен срок“, подчертава Радев.
Той напомня, че още в началото на пандемията Българската народна банка предприе значителен пакет от мерки, които да позволят на банките кредити при повишена ликвидност на финансовата система.
„За нас беше ясно, че трябва да действаме бързо и решително от самото начало на пандемията за допълнително укрепване на капиталовата позиция и ликвидността на банковата система. За тази цел предприехме пакет от мерки в размер над 8% от БВП, включително капитализиране на печалбата за 2019 г.; повишаване на ликвидността чрез намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на търговските банки и отпадане на планираното за 2020 г. и 2021 г. увеличение на антицикличния капиталов буфер“, припомня управителят на БНБ.
Радев отбелязва, че този пакет, заедно с фискалните мерки, помага за смекчаване на шоковия ефект от пандемията и облекчаване на финансовите условия за фирмите и домакинствата.
„Един от главните ни инструменти е мораториумът върху плащанията по кредитите, в действие до 31 март 2021 г. Данните, които получаваме, потвърждават, че банковата ни система продължава да изпълнява безпроблемно своите функции на посредник в подкрепа на икономиката“, категоричен е Димитър Радев.
В информацията за второто тримесечие, което понесе най-силния шок на последствията от пандемията, управителят на БНБ посочва ръста на влоговете на фирмите и домакинствата с 1,6%, а на кредитите - съответно с 0,8% и 2,2%.
„Ефектите от пандемията далеч не са изчерпани и имаме готовност да приложим допълнителни мерки в зависимост от нуждите“, заявява банкерът и акцентира върху решението мерките за справяне с пандемията, въведени от БНБ, да останат толкова дълго, колкото е необходимо.
Той съобщи, че БНБ следи икономическата ситуация и тенденциите в банковата система и има готовност да реагира.
„Добрата новина е, че днес знаем много повече, отколкото само преди месеци, за икономическата и финансовата цена на пандемията, казва Радев и предупреждава, че несигурността остава изключително висока. - Докато не се очертаят по-стабилни прогнози за развитието на пандемията, ще трябва да останем бдителни и готови за действие.“
Управителят на БНБ прогнозира, че спадът на българския БВП тази година няма да бъде толкова сериозен, колкото бяха първоначалните очаквания.
„Разумно е да се предположи, че траекторията на икономиката ни ще следва плътно, но ще бъде относително по-добра от профила на еврозоната. Сега приключваме работата си по актуализираните макроикономически прогнози и ще ги публикуваме до края на октомври. Въпреки че прогнозите ни обикновено са доста консервативни, няма да бъда изненадан, ако през 2020 г. България се окаже сред най-устойчивите в икономическо отношение държави в ЕС“, смята Радев.
04:20 | 13.09.22 г.