"Твърде пресилена и невярна оценка, ако се държи на българския обществен интерес, е да се каже, че новият външен дълг от 5 млрд. лева е изключителен успех при класирането на първата ни външна емисия от 2016 г. насам“, коментира проф. Христина Вучева, цитирана от БГНЕС.
Според нея дори и да сме убедени, че е наложително да потърсим такава сума за нови заеми, то не е достатъчно ясно защо трябва да ходим на международния пазар.
„Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи“, посочи финансистът. В икономически план в този момент, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект", допълни проф. Вучева.
„За нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изискванията на валутния борд, особено ако имаме предвид очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната стабилност, се дължи на валутния борд и факта, че нашата парична емисия се основава на валутните ни резерви, а не на дискрецията на централната банка за преценка на емитираните пари", обясни професор Вечева.
В коментара си тя пита как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв.
Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъствие на ефективност при харченето на бюджетните пари, нито протестите на хората, които продължават повече от два месеца, промениха нещо в подхода при управлението на бюджета на страната ни, каза още тя.
И допълни, че от ГЕРБ никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси за цели, които не са предвидени в държавния бюджет. Вучева припомни и някои данни от предходните години на настоящето управление.
„Когато ГЕРБ идва на власт, държавният дълг, отнесен към БВП, е 13,7%. Това са данни от официалната наша статистика към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. 27,8%. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20%. Това е един от най-ниските проценти в ЕС. Цената обаче за това състояние се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините, се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. В него ръководна роля имат честните предприятия, които ще предлагат такива услуги. Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021, ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото“, коментира тя.
По думите й се е установила трайна тенденция за неправилно планиране на капиталови разходи в държавния бюджет, които се използват като резерв за текущо разместване на парите за цели, които са далеч от предвиденото и които осигуряват подходяща за корупция среда.
Отсъства каквато и да е информация как се регулират разчетите между фискалния резерв и т.н. централен бюджет. Това става възможно и поради недостатъчната прецизност на законовите разпоредби в ЗПФ, който определя твърде неясно какво е предназначението и какъв е контролът спрямо централния бюджет.
Съществува много старо и прилагано навсякъде правило, че ежегодно предвижданият дълг в Закона за бюджета отговаря на дефицита, който се планира и евентуално на падежирани плащания на стари дългове. Това не се спазва у нас, но и не се коментира от народните представители при приемането на закона за бюджета, коментира още Вучева.
По думите й пълното пренебрегване на предвидената законова процедура за обсъждане ежегодно в пленарна зала на Народното събрание на изпълнението на Закона за бюджета за съответната година също допринася много за цялата бъркотия около бюджетния процес у нас, както и при преценката на необходимостта от нов дълг. "Това се прави толкова дълго и последователно, че вече отсъства каквото и да е познание в обществото за значимостта на обсъждането на изпълнението на бюджета", отбеляза проф. Вучева в аргументите си защо не приема казаното от министъра на финансите по повод на новата емисия от държавни облигации на България на външните пазари.
Вероятно някой ще възрази, че след като така бързо се пласират книжата, не са верни моите разсъждения, продължи Вучева. „Нека да се има предвид, че интересът на тези, които купуват дълга, се определя от техния интерес. В момента светът е препълнен с пари, които търсят някакъв доход. При нулевите лихви и при налагащото се продължаване на паричната политика на ФЕД, ЕЦБ и другите големи банки намирам подхода на ЕЦБ за подходящ и необходим. Пласирането на дългови облигации не е трудно и то особено от страни, при които бюджетните разходи са едва 35% към БВП при средно за европейските страни около 50%“, коментира финансистът.