Съществува 60% вероятност спадът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) през текущата година да е в интервала от -4,1% до -13,1%. Според централната прогноза спадът на икономиката на България с 8,5% през 2020 г. ще се определя главно от понижение на частното потребление (принос с -3,4 процентни пункта) и инвестициите в основен капитал (принос с -3,2 процентни пункта), но в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -2,6 процентни пункта). Това очакване изрази Българската народна банка в най-новото си тримесечно издание „Икономически преглед“.
В анализа на централната банка се посочва, че наличните към 17 юни данни, на базата на които е изготвена прогнозата, показват, че през второто тримесечие следва да се очаква един от най-големите в ретроспективен план годишни спадове на БВП в България, но съществува голяма несигурност по отношение на мащаба на икономическия шок през този период.
От БНБ уточняват, че вторият брой на „Икономически преглед“ е представен на ръководството на централната банка на заседанието му на 13 август, като в него са използвани статистически данни и информация, публикувани до 10 юли. Поради големината на икономическия шок, породен от разпространението на COVID-19, графиките в изданието обхващат периода от началото на 2008 г., което позволява да се направи съпоставка с изменението на икономическите променливи по време на глобалната финансова и икономическа криза от 2008–2009 г.
От БНБ заявяват, че поради неяснотата за бъдещото развитие на епидемичната обстановка и несигурността по отношение на динамиката на БВП през второто полугодие също е много голяма.
Слаба икономическа активност
След глобалния икономически шок през март и април, породен от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, през май и юни се наблюдаваше частично възстановяване на икономическата активност както в промишлеността, така и в сектора на услугите. Въпреки това за всички водещи икономики, с изключение на Китай, конюнктурните индикатори показват значително по-голям спад на икономическата активност през второто тримесечие на 2020 г. спрямо наблюдавания през първото. През май и юни Европейскат централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв продължиха да приспособяват паричната си политика, така че да осигуряват благоприятни условия за финансиране на правителствата, банките, фирмите и домакинствата, пише в макроикономическия анализ.
След спада
Очакванията ни са външното търсене на български стоки и услуги през второто тримесечие на 2020 г. да отбележи на годишна база значителен спад, който ще намалява през третото и четвъртото тримесечие поради вграденото допускане за облекчаване на голяма част от мерките срещу разпространението на COVID-19 в страните – основни търговски партньори на България.
Първоначалните ефекти от кризата, свързана с COVID-19, върху външните за българската икономика потоци намериха отражение в нарастване на излишъка общо по текущата и капиталовата сметка за периода януари – април 2020 г. в резултат главно на по-големия спад на номиналния внос на стоки спрямо този на износа, отчете БНБ.
Същевременно през периода беше регистриран нетен приток на средства по финансовата сметка на страната, който отразяваше понижението на чуждестранните активи на банките в резултат на предприетите от централната банка мерки, насочени към допълнително засилване на ликвидността на банковата система.
През втората половина на годината се очаква положителното салдо по текущата и капиталовата сметка да се увеличи спрямо второто тримесечие на годината при допускане за частично възстановяване на външното търсене на български стоки и услуги и запазване на благоприятни за страната условия на търговия.
Ръст на спестяванията в банките
Депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система продължиха да нарастват със сравнително високи темпове през април – май 2020 г. Ограничените възможности за потребление на определени стоки и услуги от страна на домакинствата в периода на извънредното положение допринесоха за нарастване на спестяванията в банките при липсата на сигурна и нискорискова алтернатива на банковите депозити.
Впоследствие влияние за нарастването на депозитите оказва отлагането на потребление на домакинствата и на инвестиционни проекти на фирмите поради по-голямата несигурност за бъдещото развитие на макроикономическата среда, предизвикана от пандемията от COVID-19.
По-малко заеми
При кредита за фирмите и домакинства се наблюдаваше постепенно забавяне от март на годишния растеж, за което повлияха фактори както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането.
През втората половина на годината очакваме формирането на предпазни спестявания да продължи да допринася за нарастване на привлечените средства в банковата система.
При кредита за бизнеса и домакинствата очакванията на експертите са за значително забавяне на годишния растеж в резултат от намаленото търсене на кредитен ресурс в условията на влошена макроикономическа среда и несигурност относно продължителността на пандемията.
Потенциален фактор за забавяне на растежа на кредита е и възможно допълнително затягане на стандартите и на условията за отпускане на нови заеми от страна на банките, както и по-малката им склонност да поемат риск.
Ситуацията в реалния сектор
В резултат на въведените в България и в чужбина ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 през второто тримесечие на 2020 г. се наблюдаваше значително влошаване на бизнес климата и на доверието на потребителите.
Тези тенденции отразяваха по-голямата несигурност за икономическата ситуация в страната, отчетените значителни спадове спрямо предходното тримесечие на продажбите в търговията на дребно, оборотите в промишлеността и индексите на производство в промишлеността и услугите, а също и повишаването на равнището на безработица до 9% през май по данни на Агенцията по заетостта.
Изменението на конюнктурните индикатори дава сигнали за съществен спад на реалния БВП през второто тримесечие на 2020 г. както на верижна, така и на годишна база.
При реализиране на допускането за липса на втора вълна на разпространение на COVID-19 и ново затягане на мерките през втората половина на годината очакваме да започне постепенно възстановяване на икономическата активност на верижна база, но реалният БВП да остане значително под нивото си от съответния период на 2019 г.
По-ниска инфлация
Под въздействие на ефектите от разпространението на COVID-19 и на мерките за ограничаването му през май годишната инфлация се понижи значително спрямо края на 2019 г., възлизайки на 1%.
За забавянето на общата инфлация от ключово значение беше отрицателният принос на енергийните продукти, чиято низходяща динамика отразяваше влиянието на значителния спад на международната цена на петрола. Забавяне на инфлацията беше отчетено при базисните компоненти на ХИПЦ и при групата на стоките и услугите с административно определяни цени.
Наблюдаваната по-ниска инфлация при храните беше повлияна най-вече от вътрешни фактори, а ефектът от разпространението на COVID-19 върху динамиката на цените в групата остана ограничен.
През третото и четвъртото тримесечие на 2020 г. очакваме инфлацията слабо да се понижи спрямо текущото ниво. Предвижда се базисната инфлация да се забави под влияние на по-слабото търсене и несигурната икономическа среда, а негативният принос на енергийните продукти да се свие, отразявайки главно пазарните очаквания за динамиката на международната цена на петрола в евро. В групата на храните също очакваме известно забавяне на инфлацията, определяно най-вече от групите на месото и хлебните изделия, коментират в централната банка.
10:10 | 14.09.22 г.