Пореден ремонт предстои на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Промените, подложени на обществено обсъждане, са публикувани в сайта на Министерство на финансите и обхващат няколко данъчни закона.
Така например е възможен нов вид облекчение за хората, ползващи услуги за ремонтни дейности, като това е обхванато в Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ). Целта на данъчното облекчение е физическите лица, които през годината са направили подобрения и ремонт в собствените си жилища, да могат да намалят общата сума на годишната си данъчна основа с реално платените от тях разходи за труд на физическите или юридическите лица, извършили ремонта или подобренията.
За да ползват данъчното облекчение, физическите лица ще трябва да обявят кои са лицата, извършили ремонта и платените им суми за труд, като по този начин придобитите от тях доходи/приходи ще излязат на светло, мотивират се от финансовото министерство. Сумата, която може да бъде приспадната, е до 2000 лв., реално облекчението е до 200 лева.
Условия за ползване са няколко:
1. Недвижимият жилищен имот да е на територията на Република България; 2. Данъчно задълженото лице да е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот; 3. Подобренията и/или ремонтът да са извършени от местни лица на държава членка на Европейския съюз или на друга държава –страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 4. Недвижимият жилищен имот да не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон; 5. Данъчно задълженото лице да притежава документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/илиремонта на жилищния имот, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ); 6. Днъчно задълженото лице и лицето, извършило ремонта, да не са свързани лица.
От записаното в законопроекта става ясно още, че данъчното облекчение може да се прилага и за 2020 г. с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50.
Друга интересна промяна е предложението за замяна на термина „банкова сметка“ с по-общия термин „платежна сметка“. Целта е синхронизиране на ДОПК с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и за преодоляване ограничението на свободния избор на лицата, които към момента не могат да посочат платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, различен от банка, за получаване на суми от бюджетни организации, в т.ч. от НАП, пише в мотивите. Във връзка с горното предложение се предлага и допълване на хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка. Предложенията се основават на разбирането, че наличността по платежната сметка съставлява вземане на ползвателя на платежни услуги към платежна институция и като такова съставлява имущество, годно да бъде обект на налагане на обезпечителни мерки или принудително изпълнение.
В законопроекта са предвидени и мерки, чиято цел е да бъдат облекчени задължените лица и администрацията при осъществяването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск. Дава се възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. Лицата, на които ще се предостави възможността предварително да декларират превозите, са получателят/купувачът на стоката при вътреобщностно придобиване на стоки, доставчикът /продавачът на стоката при вътреобщностни доставки на стоки, съответно придобиващият /прехвърлителят на стоката, при тристранна операция по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност или крайният получател/първият доставчик във верига последователни доставки на стоки. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока със срок на валидност 14 дни от предоставянето.
Възможността за доброволно предварително деклариране на данни за превоз на стока ще се прилага само по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 т, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.
Предлага се промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране (чл. 169, ал. 3б, 6 и 8). По действащия ред лицето прави избор кое задължение да погаси, когато не е в състояние да погаси всички свои задължения едновременно, а при липсата на избор - вземанията се погасяват съразмерно. По този начин е налице риск от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения. Промяната предвижда погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения.
Промените предвиждат още изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от ГПК мерки за обезпечаване на иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение, да се осъществява по реда на ДОПК. Става дума за водени от НАП искови производства за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация, тъй като същата е изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. Сега съдът отхвърля искове, основани на публични вземания, определени с декларация по чл. 105 от ДОПК. Редът за събиране на публичните вземания е по ДОПК, съответно изпълнението ще се осъществи по този ред, като следва да се запази редът на вписаното обезпечение, допуснато по иск напубличния изпълнител или взискател с правно основание чл. 216 от ДОПК. Ще се изисква нотариално заверено пълномощно и при търг с тайно наддаване.
Друга важна подробност е, че с проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено: чл. 171, ал. 2, т. 2 - по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и чл. 171, ал. 2, т. 3 - при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Основният мотив за това изменение е, че държавата, представлявана от НАП, не може да влияе върху продължителността на производствата за попълване на масата на несъстоятелността, след успешното приключване на които се осребрява имущество и се извършва разпределение на събраните суми. Освен това в момента при производства по несъстоятелност, в които масата на несъстоятелността включва множество или на висока стойност имуществени права, процесът на осребряване и разпределение също не може да бъде повлиян от кредиторите, тъй като зависи от инвеститорския интерес към активите, собственост на длъжника. Подобни отношения са регламентирани в Търговския закон, но въпросния чл.171 е „специфичен“ и на практика в момента се създава риск от неприемане или неудовлетворяване на приети публични вземания в производството по несъстоятелност. С предлаганите промени, според МФ, това ще бъде решено.
Със законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в чл. 273 от ДОПК за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му. Изключително ниският размер на санкциите стимулират задължените лица да предпочетат налагането на санкция пред угрозата от определяне на реално дължимите от тях данъчни и осигурителни задължения. Предлаганите размери на глобите и имуществените санкции са съобразени със степента на риск за фиска от неправомерното поведение на задължените лица. Завишават се и санкциите за нарушенията на задълженията за съхраняване на данни в електронен вид, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви.
Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на информация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 лв. до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 150 лв. до 700 лв. или имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 7000 лв.
Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на данни в електронен вид по чл. 38, ал. 3, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 лв. до 700 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лв. до 8000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 300 лв. до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 4000 лв. до 11000 лв.
Според МФ едни от най-честите нарушения, които се наблюдават при осъществяваните от НАП контролни производства са несъхраняване и манипулиране на информацията, която е от значение за правилното определяне на данъчните и осигурителните задължения на лицата. „При по-масовото използване на софтуер при създаването и съхранението на тази информация, което е вече и правило при търговците със значителен обем на оборота, с нарушенията на чл. 38, ал. 3 от ДОПК се засягат в значително по-висока степен общественият ред и обществените отношения, които уреждат тези задължения. Освен това съхранението на данните и съдържащите ги документи, създадени на електронен носител, са с по-висока степен на сигурност и възможности за защита, създаване на резервни копия и др. Поради това за нарушенията на задълженията за съхраняване на данни в електронен вид, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви, е предвиден по-висок размер на наказанията“, пише в мотивите към законопроекта.
Срокът на общественото обсъждане е до 10 септември.
21:06 | 13.09.22 г.