Бъдещето на небанковия финансов сектор в България и по-специфично, визията за развитие на капиталовия пазар след кризата, е въпрос, на който няма еднозначен и конкретен отговор днес, предвид неяснотата на медицинското измерение на COVID-19 и възможностите за продължение на ефекта от него във времето.Така коментира председателят на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов предизвикателствата в небанковия финансов сектор в условия на криза в най-новия бюлетин на Асоциацията на банките в България.
Той уверява, че КФН полага усилия както за стабилизиране на сектора и минимизиране на загубите, но и за подкрепа в процесите на оптимизация, които ще доведат до качествени резултати за заетите във финансовата сфера и потребителите на финансови услуги.
Бойко Атанасов напомня, че по време на извънредното положение заради коронавируса КФН одобри три проспекта за първично публично предлагане.
Приемане на общоевропейски правила
„През второто тримесечие на 2020 г. Комисията за финансов надзор беше и е активно ангажирана с транспониране на адекватните за България мерки, предприети от Европейските регулаторни органи – Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)“, посочи председателят на регулатора на небанковия сектор.
КФН, като част от Европейската система за финансов надзор (ESFS), по време на пандемията участва в приемането на редица мерки за създаване на единна европейска практика на пазарните участници, която създава еднаква защита за потребителите на финансови услуги в условията на криза.
Контрол върху сектора
„Комисията осъществи проактивен мониторинг върху дейността на своите поднадзорни лица, както от гледна точка на финансовото им състояние, така и на оперативното функциониране“, съобщи Атанасов. Той уточни, че пазарните участници на небанковия сектор са длъжни да представят информация за плановете си за управление на риска, за действията си в извънредни ситуации, както и за предприетите и планирани мерки във връзка с пандемията.
След направения анализ КФН е предприела конкретни мерки за минимизиране на негативните последици от извънредната ситуация, за намаляване на административната тежест за всички поднадзорни лица и от трите управления – капиталовите пазари, застрахователния сектор и пенсионното осигуряване.
Препоръки за управление на риска
„КФН подкрепи решението на ESMA, според което физическите или юридическите лица, на нетни къси позиции трябва да уведомяват надзорния орган при по-ниски прагове“, поясни Атанасов и напомни за препоръката към управляващите дружества и инвестиционните посредници, излезли на печалба, да не разпределят дивидент.
Председателят на КФН информира, че Комисията провежда и мониторинг в кратки периоди на процеса на обратно изкупуване на дяловете на колективните инвестиционни схеми, включително във връзка с изискванията за ликвидност и с управление на ликвидния риск.
„Днес сме в ситуация на уравнение без решение. Някои го наричат “черен лебед” – неочаквано събитие, но фактите показват, че дори за създателя на понятието “черен лебед” пандемията е очаквано събитие. Защо държави, бизнес сектори и организации не бяха подготвени за него, е въпрос, който остава отворен, въпреки симулациите на реакции на кризисна ситуация по време на икономически форуми от световен мащаб, като този в Давос“, коментира Бойко Атанасов.
Той дава за пример интересен факт за хедж фонд със съветник именно Насим Талеб, който бележи възвръщаемост от над 4000 % в периода на криза.
„Философията му, обаче, е, че вятърът може да изгаси свещта, но пак той подклажда огъня“, твърди председателят на КФН. - За лидерите остава изводът, че най-добрата реакция по време на критичен период е подготовката за него в спокойни времена.“
В контекста на тези разсъждения той уверява, че екипът на Комисията за финансов надзор е подготвен, за да реагира на предизвикателствата.
23:51 | 10.09.22 г.