Ройтерс: ЕС ще подкрепи България и Хърватия за ERM-2

Представители на еврозоната са готови да пуснат Хърватия и България в механизма ERM-2, предварителен етап за приемане на еврото като валута за двете страни през следващите три години, твърди Ройтерс, позовавайки се на четирима източници.

Този ход ще проправи пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок, който сега има 19 членове.

Европейски представители са заявили, че решението е неминуемо след окончателната подкрепа от еврозоната и финансовите министри на ЕС, които провеждат видеоконферентна връзка в четвъртък.

Двама източници заявяват, че решението вероятно ще бъде обявено в извънработно време, вероятно през уикенда, за да се предотвратят спекулациите на пазара.

Според някои от източниците някои дребни въпроси остава да бъдат решени в следващите часове. Те биха могли да забавят обявяването и след уикенда, но е малко вероятно да отменят решението за присъединяване към ERM-2.

Interesting conversation with Bulgarian Prime Minister @BoykoBorissov. Bulgaria & Croatia have shown commitment & continue to make significant steps on the path to ERM II & the Banking Union, even during the COVID19 crisis. EPP supports their membership bid without delay.

— Donald Tusk (@donaldtuskEPP) July 9, 2020 Този ход подчертава продължаващата привлекателност на валутата въпреки дълговата криза, която последва глобалния финансов срив през 2008 г. и многократните прогнози за смъртта на блока. Преминаването към еврото, което остава на второ място като глобална резервна валута единствено след долара, се разглежда в Източна Европа като средство за стимулиране на инвестиции и в някои случаи – на окончателно затръшване на комунистическото минало на региона.

Последната страна, която осъществи промяната, беше Литва преди пет години. Останалите четири съществуващи членове от Източна Европа са Естония, Латвия, Словакия и Словения.

P { margin-bottom: 0.08in }

След като страните се присъединят към ERM-2, те остават в механизма за около две години, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, процес, който отнема приблизително още една година, което прави 2023 г. най-ранната година за членство в еврозоната.

Очаква се ЕЦБ да определи базов курс за конвертирането на хърватската куна и българския лев в евро след петък, твърдят източници на Bloomberg. След това двете валути ще могат да се колебаят в диапазон плюс или минус 15% от този курс. Ако приемем, че двете държави успеят да осъществят това за най-малко две години, двете страни биха могли след това официално да се присъединят към еврозоната.

Левът вече е привързан към еврото, докато куната се колебае в тесен диапазон като част от подготовката на двете страни за присъединяване към валутния блок. Те също така трябва  да поддържат под контрол инфлацията, държавния дълг и бюджетния дефицит, за да отговарят на условията за приемане.

P { margin-bottom: 0.08in }

Припомняме, че преди дни приключи успешно увеличението на капитала на ПИБ - едно от ключовите условия България да бъде допусната в „чакалнята“ за еврозоната и надеждата е това да се случи този месец.

P { margin-bottom: 0.08in }