Още пет месеца отсрочка ще имат лицата, които използват софтуер за управление на продажбите (СУПТО) и приемат плащания в брой, наложен платеж и др. платежни инструменти, които изискват издаване на фискален бон. Това е записано в поредното предложение за промяна в Наредба Н-18 за касовите апарати, което е публикувано на сайта на Министерство на финансите (МФ).
Общественото обсъждане по документа е със срок до 22 юли, като до момента се водеха сериозни преговори между МФ, НАП и бизнеса. Недоволството бе породено от влизащите в сила промени в подзаконовия нормативен акт, които силно затрудняват работата на бизнеса. Припомняме, че в началото на годината след обществено недоволство финансовият министър отложи с 6 месеца приемането на промените в наредбата, които трябваше да влязат в сила на 31 януари тази година.
Според новото предложение на МФ търговците, използващи СУПТО, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 декември 2020 г. Има корекция и на срока, в който те трябва да подадат информация съгласно приложение № 32 - той става 28 февруари 2021 г. Според текстовете, фирмите, които имат до 5% плащания, изискващи фискален бон и др. пък ще подават въпросното приложение до 31 януари 2021 г., а не до 30 септември 2020 г., както се предвиждаше.
Любопитно е, че новото предложение дава и нова дефиниция на СУПТО - „управление на продажби чрез СУПТО“ е автоматизирана обработка и съхранение на данни, включващи най-малко вид, брой и единична цена на предоставените на клиента стоки/услуги чрез използван от лице по чл. 3 софтуер/и за текущо проследяване на процеса по продажба в търговски обект от заявяването от страна на клиентите на доставка на стоки/услуги до предоставянето/заплащането им. Заявяването от страна на клиента се смята за настъпило най-късно в момента, в който лицето по чл. 3 поема ангажимент към клиента за предоставяне на стока/услуга, включително мълчаливо или с действия, които несъмнено предполагат неговото намерение, а в случаите когато се изисква потвърждение от страна на клиента на направена му оферта, заявяването се смята за настъпило при получаване на потвърждаването ѝ. Не се смята за текущо проследяване на процеса по продажби съхранението и обработката на данни с цел единствено издаването на първични счетоводни документи съгласно чл. 112 от ЗДДС при получаване на плащане или предоставяне на стоки/услуги, както и с цел единствено съставянето на счетоводни регистри и на документи по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството за проследяване физическото движение на стоки/услуги.“ До сега „начало на продажбата“ не фигурираше, в обхвата на разпоредбата влизаха и софтуери, използвани единствено за издаване на първични счетоводни документи съгласно чл. 112 от ЗДДС при получаване на плащане или предоставяне на стоки/услуги, или съставяне на счетоводни регистри и на документи по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството за проследяване физическото движение на стоки/услуги. Сега те са изключени.
Изискванията към софтуера също са променени. Освен това според новите текстове електронните магазини, които приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта ще могат да управляват от търговския обект и продажбите си чрез електронния магазин. Това липсваше в старите текстове. Изискването тук е продажбите да се управляват поотделно във всеки от софтуерите. Промяната вероятно ще бъде приветствана от бизнеса, тъй като до момента именно липсата на тази опция на практика блокираше работата на търговците, избрали алтернативния режим за отчитане на неприсъствени плащания чрез банкови карти.
Фирмите, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 декември 2020 г. За лицата по чл. 3, ал. 17, които използват само софтуера на електронния магазин, срокът е 30 септември.
Новото предложение на МФ дава възможност производителите/разпространителите на софтуер за управление на продажбите да подават декларации за нови версии само в 2 случаите, в които промените в новата версия на софтуера касаят функционалност, регулирана от наредбата.
Предложените промени в реда за изключване на софтуери от публичния електронен списък на НАП са в две насоки: - предвижда се да отпадне изискването НАП да публикува акта по чл. 52ж, ал. 1 от наредбата преди влизането му в сила; - предоставя се възможност производителите/разпространителите на софтуер да информират НАП в случаите, в които сами установят грешки във функционалността на софтуера, касаещи изискванията на приложение № 29. Предлага се въвеждане на изискване управляваните от СУПТО фискални устройства да се използват само като фискален принтер, като не се допуска преминаването им в друг режим на работа.
В отговор на предложение на производители/разпространители на СУПТО се прецизират изискванията по отношение на момента на генериране на уникален номер на продажбите (УНП). Регламентиран е и моментът на генериране на УНП в случаите на доставки с непрекъснато/повтарящо се изпълнение, като на лицата е дадена възможност да изберат варианта, съответстващ на прилагания от тях бизнес-модел. В тази връзка в таблица 18.3 на одиторския профил са добавени две нови полета, в които да се попълва допълнителна информация за продажби с непрекъснато/повтарящо се изпълнение. 8.3. Предлага се от обхвата на одиторския профил да се изключи достъпът до справки, съдържащи единствено здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето. Целта е да се ограничи достъпът на органите по приходите до чувствителни лични данни, което беше един от основните поводи за недоволство срещу наредбата.
Ще се разширят хипотезите, при които е допустимо във фискалния/системния бон количеството и видът на стоките/услугите, да се посочват като сумарен оборот. Остава изискването в този случай да се посочи номерът и датата на съответния документ, по който се извършва плащането. Във връзка с така издадените документи се предлага същите да се съхраняват най-малко в срока по чл. 38 от ДОПК.
В случай на възникнал технически проблем търговците ще разполагат с със 72 часа, за да оправят фискалното си устройство. В момента соркът е 1 ден. Ще се изготви и създаде авариен режим за работа на апаратите. С него, дори при загубена връзка вследствие от природни бедствия и извънредни ситуации, на търговците ще им бъде позволено да продължат да работят, като касовите апарати не блокират дори след загубване на връзката. По този начин, със заповед дистанционно на фискалните устройства може да бъде позволено да продължат работа. Тези промени предстои да бъдат включени в Наредба Н-18, които да намалят рисковете пред всички търговци, използващи фискални системи в ситуация на технически трудности.
Според МФ промените няма да доведат до допълнителни разходи за задължените лица.
Малко след като от ведомството на Владислав Горанов публикуваха новия проект на наредбата, от НАП изпратиха допълнителни разяснения по темата. „Диалогът с бизнеса в последните месеци беше конструктивен. Продължаваме дискусиите в рамките на общественото обсъждане. Предвидили сме множество промени, които да облекчат правилата за търговците, но да запазят философията на наредбата да ограничава сивата икономика в интерес на цялото общество“, каза заместник-изпълнителният директор на НАП Пламен Димитров, цитиран в прессъобщение от приходното ведомство.
Вероятно в следващите дни различни търговски и бизнес организации също ще изпратят становища по проекта.