fallback

Кабинетът разписа билета на България за банковия съюз

Все още не е ясна сумата, която ще се прехвърли от Фонда за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране

17:45 | 17.06.20 г. 7

Кабинетът одобри действията, които България ще предприеме във връзка с подготовката за присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Страната ни ще участва с всички ангажименти и права, произтичащи от това членство, включително във връзка с финансирането на достъпа до фонда. Присъединяването е в следствие на заявените намерения за участие в Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II).

След решението на кабинета министърът на финансите вече е упълномощен да потвърди сумата за прехвърляне от националния Фонд за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране за периода от 2016 г. до датата на влизане в сила на Решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество. Страната ни вече категорично потвърди, че пътят към влизането в ERM II и оттам в еврозоната ще мине и през членство в банковия съюз. 

Средствата, набрани в националния Фонд за преструктуриране на банки съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници в периода от 2016 г. до сега надвишават неколкократно сумата, която по прогнозни изчисления следва да бъде прехвърлена към Единния фонд за преструктуриране, посочват от Министерски съвет.

Справка на Investor.bg показа, че към момента там има 701,93 млн. лв., съхранявани като депозити в БНБ. Изобщо не е ясно обаче каква част от тази сума ще бъде преведена към Единния фонд за преструктуриране. Нито една институция – Министерски съвет, Министерството на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, част от който е Фондът за преструктуриране, не можаха да отговорят на въпроса каква точно ще е сумата, която страната ни трябва да плати с мотив, че крайното число ще е ясно едва с финализирането на преговорите. Конкретния механизъм, по който вноската се изчислява, също е неизвестен за широката публика.

Не е ясно и каква е общата сума на вноската на банковата система към Фонда за преструктуриране на банки за тази година. Информация има само за 2016 г., когато тя е била в размер на 95,6 млн лв., 2017 г., когато е била 111,2 млн. лв., и 2018 г. - в размер на 121,9 млн. лв.

Припомняме, че след промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници през април 2019 г. парламентът прехвърли Фонда за преструктуриране на банки към Българската народна банка. Това бе част от плана за присъединяване на страната ни към ERM II и банковия съюз. 

Още през 2018 г. парламентът одобри споразумението за прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. Споразумението ще влезе в сила от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество, което се очаква да се случи през тази година.

От днешното решение на МС става ясно, че потвърдената сума ще се прехвърли от Фонда за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране към датата на влизането в сила на решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество или непосредствено след това и след приемането на окончателно решение за нейното определяне от Единния съвет за преструктуриране.

Критиците на процеса по присъединяване към ERM II, банковия съюз и еврозоната твърдят, че участието на България в Единния фонд няма да е толкова изгодно, колкото изглежда на пръв поглед, а влизането на страната ни в банковия съюз ще има висока цена, тъй като на практика някой друг ще се разпорежда с нашите средства. Проблемите са няколко. От една страна, мнението на страната ни няма да се взима под сериозно внимание, а от друга – след установяването на тясното сътрудничество преценката дали една кредитна институция да бъде преструктурирана, или ликвидирана, зависи от Европейския банков надзор и ЕЦБ. Досегашната практика на действие на Единния фонд показва, че малките банки с активи под 50 млрд. евро преминават към процедура по обявяване в несъстоятелност. Спасяват се обикновено големи европейски банки.

Но от МС поясняват, че присъединяването на  страната към Единния механизъм за преструктуриране дава възможност за достъп, при необходимост, до Единния фонд за преструктуриране. Този фонд, в съчетание с предвидените механизми за ранни интервенции и преструктуриране на банки, предлага възможности за финансиране на преструктурирането, многократно надхвърлящи възможностите на националния Фонд за преструктуриране на банки, се казва в съобщението на кабинета.

 

В тази връзка, както и предвид това, че във Фонда за преструктуриране на банки се набират средства освен от кредитните институции и от клонове на кредитни институции от трети държави, които са извън обхвата на Единния механизъм за преструктуриране, законопроектът предвижда прехвърляне на ФПБ към Централната банка и обособяването в него на два подфонда: един с цел финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по този закон само по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави и друг за набиране на вноски по членове 69, 70 и 71 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и прехвърлянето им към ЕФП. Поради тази причина функцията по изчисляване на вноските на кредитните институции, лицензирани в България, и инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на регламента, преминава към ЕСП.

Друго важно решение на кабинета от днес гласи, че е одобрен и проект на Споразумение за кредитна линия между Република България - като кредитор, и Единния съвет за преструктуриране - като кредитополучател, и упълномощи министъра на финансите да проведе преговори и да го подпише при условие за последваща ратификация. Всички участващи в банковия съюз държави членки предоставят национални кредитни линии като форма за мостово финансиране, за да се осигури необходимото финансиране за евентуално преструктуриране на банки в съответната държава членка през преходния период (до достигане на целевото равнище на ЕФП до 31 декември 2023 г.).

Казано иначе, националната кредитна линия може да бъде използвана само в краен случай - при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:49 | 13.09.22 г.
fallback