Депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси приеха на първо четене внесения от ГЕРБ законопроект за изменениe и допълнение на Закона за хазарта. Предложенията по същия закон на зам.-председателя на Народното събрание и лидер на НФСБ Валери Симеонов бяха отхвърлени.
Въпреки очевидната колизия между коалиционните партньори председателят на ресорната комисия Менда Стоянова изрази своята лична подкрепа пък предложението на Симеонов, но обясни, че то няма как да получи парламентарна такава заради сериозните разходи за бюджета, които биха настъпили, ако спорният законопроект бъде приет.
„Подкрепям вашата борба за ограничаването на хазарта и се надявам разговорите в тази посока да продължат и да успеем да излезем с общи действия“, каза Стоянова. Тя помоли също така от Министерство на финансите да предоставят справка за това колко данъци по години ще изгуби хазната, ако бъдат затворени въпросните 637 обекта във вътрешността на страната, които попадат под ударите на предложението на Валери Симеонов. Справка трябва да включва и кога изтичат лицензите на тези зали, както и колко хора са заети в бранша.
От своя страна от финансовото министерство коментираха, че става дума за около 60 млн. лв. данъци годишно. От тази сума около 50 млн. лв. са от алтернативния корпоративен данък, който залите заплащат по ЗКПО, а около 10 млн. лв. са по линия на ЗДФЛ. Отделно сектора внася по 25 млн. лв. осигурителни вноски. От МФ уточниха, че последните лицензи изтичат в края на 2030 г.
От опозицията резонно зададоха въпрос към НФСБ дали са направили изчисления колко би струвало на държавата да изплаща компенсации на залите, чиито лицензи се прекратяват предсрочно. Според Валери Симеонов 2/3 от лицензите изтичат до 2025 г., а за останалите би струвало на хазната около 60-70 лв., ако бъдат заведени дела.
Румен Гечев от БСП добави още, че колкото и да е страшна хазартната зависимост, много страни вече правят крачка назад и отново либерализират тази дейност, защото тя все пак генерира значителни приходи. Той припомни също, че до промените в Закона за хазарта, внесени от ГЕРБ се е стигнало след провала на Държавната комисия по хазарта да събере „едни 700 млн. лева“. Гечев отново призова финансовият министър да подаде оставка и призова управляващите да оттеглят законопроекта си, защото в нито една европейска страна хазартния регулатор не е под шапката на Министерски съвет. „Кой ще носи отговорност? Бойко Борисов ли ще регистрира „блек-джек“ игри в казината“, попита социалистът.
Дебатите около регламентирането на хазартната дейност вървят от години и обикновено от ГЕРБ работеха по спорните текстове „на парче“. Офанзивата на Симеонов срещу бранша също не е нова.
В крайна сметка в момента в деловодството на парламента има два законопроекта – един на Валери Симеонов и внесеният ден по-късно законопроект на ГЕРБ. Сред вносителите са председателят на парламентарната група Даниела Дариткова и председателята на бюджетната комисия Менда Стоянова.
ГЕРБ предлага Държавната комисия по хазарта да се трансформира в държавна агенция на подчинение на Министерския съвет. Идеята е новото ведомство да се превърне в специализиран орган на Министерски съвет, като така ще се отнемат правомощията на финансовия министър да назначава персонално членовете на комисията, на която е принципал.
Въвеждат се специални изисквания към председателя ѝ, който вече еднолично ще издава и отнема лицензи за хазартна дейност и ще контролира дейностите. Припомняме, че когато в началото на януари избухна скандалът с несъбраните от ДКХ близо 700 млн. лв., финансовият министър се оправда именно с бездействието от страна на ръководството на комисията. Още тогава Горанов заговори за превръщането на хазартния регулатор в едноличен орган, но отново на негово подчинение. Сегашното предложение на ГЕРБ е новата агенция да бъде под шапката на Министерски съвет.
В законопроекта на ГЕРБ се предлага и да се разшири видът на хазартните игри, които може да организира Българският спортен тотализатор.
По-конкретно в текста е записано държавата да има право да получава лиценз за организирането на онлайн игри в казино, а всички организатори на хазартни игри да разполагат с мерки, гарантиращи отговорно залагане.
Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), коментира пред Investor.bg, че именно този текст обаче е добре да бъде прецизиран, защото може да бъде тълкуван по няколко начина, а именно, че само спортния тотализатор има право да организира онлайн игри в казино.
Иначе браншът подкрепя този законопроект, категоричен бе той. Според него измененията и допълненията следва да се ограничат до съвременните тенденции в регулацията, разработени в някои текстове, внесени именно от ГЕРБ. Причината е, че последният въвежда мерки за защита на потребителите и за превенцията от развитие на хазартна зависимост, каза той. „Бизнесът подкрепя принципа на свободната стопанска инициатива и разчита, че българският парламент няма да приеме законопроект, с който този принцип не се зачита и ограничава“, каза Ирибозов.
Предложението на Валери Симеонов пък предвижда казина и игрални зали да има само в луксозните хотели и курортите.
Investor.bg припомня, че Симеонов предложи държавната такса върху хазартните игри, включително традиционна лотария, тото, лото и кено, да е 15% от стойността на направени залози за всяка игра. Под гаранции за отговорно залагане се има предвид на видно място да има предупреждения, че към хазарта може да се развие зависимост, както и информация за възможностите за терапия, става ясно от мотивите.
За хазартните игри, при които участниците се изправят един срещу друг, а операторът единствено организира турнира, задължението към държавата е 20% от събраните такси и комисионни.
В законопроекта се предлага също казина, игрални зали и зали за игрални автомати да има само в някои курорти в България и в хотели с категория пет звезди. Според предложението такива обекти се допускат и в други населени места, стига те да са разположени на поне 20 километра от гранични пунктове - пътни, жп, морски и речни.
Валери Симеонов предлага измененията да влязат в сила от 31 декември 2025 г., което ще даде възможност за "плавно преустановяване на дейността на тези обекти и загубата на приходи за бюджета". В мотивите се посочва още, че "лицата с хазартна зависимост по-плавно биха преодолели зависимостта си".
Според Ангел Ирибозов и двата законопроекта акцентират върху ограничаването на хазартната зависимост, но предлагат различни пътища. „Валери Симеонов предлага проблемът да се реши чрез забрана, а ГЕРБ – чрез превенция. Истината е, че 80-90% от случаите на зависимости се предотвратяват чрез превенция. Останалите 10% се регулират, чрез изолация на засегнатите лица. Забраната, така както е предложена от НФСБ, ще генерира нелегален хазарт и корупция по високите етажи на властта. Това се случва в Турция, Русия, в центъра на Москва има нелегални игрални зали. Превенцията на зависимостите е възприета и от ЕС като единствен начин за справяне с този проблем, не забрани и затваряне на зали. Легалният хазарт генерира сериозни бюджетни приходи. Общо за миналата година у нас те възлизат на 230 млн. лв., а голяма част идват именно от залите“, обясни той.
По думите му 10 години след като Украйна въведе подобни рестрикции, нелегалният хазарт там ощетява хазната с близо 300 млн. евро годишно, но правителството на Зеленски не може да прокара законопроект за справяне с проблема заради лобита, който предпочитат нормативната уредба, която действа в момента, с която на практика не плащат нито данъци, нито нищо.
Попитан, дали ако бъдат приети промените на Симеонов, бранша ще си търси правата по съдебен път, Ирибозов посочи, че това е силно вероятно, защото законът вменява инвестиции, които няма да могат да бъдат възвърнати. Отделно има съвсем наскоро изградени зали, които чакат и международни лицензи и това вероятно ще отприщи и сериозни претенции към държавата от страна на чужди инвеститори.
Предстои текстовете да бъдат разгледани и в пленарна зала, а следващата седмица ще има и коалиционен съвет, на който вероятно ще бъде обсъден и Закона за хазарта, който очевидно създава напрежение между партньорите.
01:47 | 12.09.22 г.