През януари и февруари емигрантите са пратили в България над 189 млн. евро

За първите два месеца от 2020 г. българите, които работят зад граница, са изпратили на близките си в страната 189,3 млн. евро. Това е с 2 млн. евро повече спрямо същия период на 2019 г., показва справка на Investor.bg в информационните масиви на БНБ.

Тези данни са вероятно последните, преди да бъде отразена коронакризата, загубата на работни места сред работниците в чужбина и затварянето на международни граници. Според Bloomberg годишния поток от глобални парични преводи на стойност 690 милиарда долара ще намалее драстично в момент, в който много развиващи се икономики се нуждаят от твърда валута повече от всякога.

България не е изключение, след като крайното потребление е основен двигател на растеж. Не е новина, че парите от емигрантите се вливат именно там, а по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница, но засега това не е основното перо, по което се вливат преводите от гастарбайтерите.

Само за януари работниците зад граница са превели на близките си тук  90,9 млн. евро, за февруари сумата е 98,4 млн. евро.

От данните на БНБ е видно още, че за 2019 г. най-много пари идват от Германия – 251,6 млн. евро. На второ място са преводите от САЩ – 229,6 млн. евро., а на трето място е Испания със 139,1 млн. евро. От Великобритания за изминалата година са дошли 101,9 млн. евро, а от Италия – 71,9 млн. евро. Изброените страни са сериозно засегнати от разпространението на COVID-19, така че ще бъде любопитно какви ще са данните за преводите от там през следващите месеци.

Не веднъж сме писали, че сънародниците ни зад граница се подреждат до топ инвеститорите в страната. Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) нарастват с 24,3 млн. евро през февруари, докато повишението преди година беше с 205,8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка. Това е 88% по-малко на годишна база, показват изчисления на Investor.bg. Според банковата статистика за първите два месеца на тази година ПЧИ нарастват с 37,1 млн. евро, което е по-малко с 4,6 млн. евро (11,1%) в сравнение с увеличението през януари – февруари 2019 г. (положителен поток от 41,8 млн. евро).

Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната през първите два месеца идват от Израел (43,3 млн. евро), Нидерландия (17,2 млн. евро) и Турция (14,3 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – февруари възлиза на 3,6 млн. евро, при отрицателен поток от 3,5 млн. евро за януари – февруари 2019 г.

Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ), когато се говори за емигрантски преводи и ПЧИ, е добре да се отбележи, че тяхната социална роля (на паричните преводи) по линия на подкрепа на доходите и намаляване на бедността е безспорна, но в общия случай те не увеличават потенциала на икономиката да расте, както би направил притокът на инвестиционен капитал или пък вносът на имигранти (в работоспособна и фертилна възраст) към страната. Именно това е и огромната разлика между ролята на преките чужди инвестиции в икономиката и емигранските пари. От анализа на икономистите става ясно, че  инвестициите са източник на капитал, създават работни места, често носят със себе си и нови технологии. Именно затова те вдигат и потенциала на икономиката на ново, по-високо ниво и са предпоставка не само за растеж на брутния вътрешен продукт в конкретната година (през по-високото потребление), но и за бъдещ растеж.  Все пак, когато те отиват за образование, може да се очаква, че те представляват инвестиция в човешкия капитал на България и влияят позитивно върху потенциала на икономиката.

Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери обаче е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас е 3,8%, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.