Европейските средства помагат на икономиката. Това е основният извод от доклада на Министерство на финансите (МФ) „Фондове на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз“.
Макар че някои икономисти се изказват крайно негативно по темата еврофондове и смятат, че парите от Брюксел по-скоро „разглезват“ получателите им и изкривяват икономическата среда, числата говорят друго.
Добре е също да отбележим, че в края на програмния период средното изпълнение на програмите не надвишава 50%, както се вижда от доклада.
Повече разполагаеми средства
През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до средства по линия на на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в размер на 9,9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми. В сравнение с периода 2007–2013 г. разполагаемият ресурс е по-голям с 5,2%. Към 31 декември 2019 г. средното изпълнение на програмите е 41,9%, като са извършени плащания по програми на обща стойност 4,901 млрд. левро, в т.ч. средства от ЕС в размер на 4,136 млрд. евро.
Важно е да уточним, че оценката на Министерството на финансите е изготвена чрез инструмента СИБИЛА 2.0*. Оценката на въздействието включва краткосрочни ефекти към края на 2019 г. от реалното изпълнение на програмите. Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към края на 2019 г., в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт.
Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции. Косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план.
Следва да се отбележи също така, че направените симулации нямат за цел да оценят адекватността на разпределението на тези средства в различните ключови области и сфери, пише в докалда. В този смисъл, оценените ефекти от усвояването на средствата не представляват непременно максималните ползи, които страната би могла да извлече от посочените средства.
БВП
През разглеждания период производството и БВП на България нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Симулациите показват, че ефектът върху БВП от средствата от ЕСИФ към края на 2019 г. е увеличение с 6,2% спрямо сценария без евросредства. Позитивната роля в средносрочен план ще е свързана както с увеличаването на количествената характеристика на наетите ресурси (труд, капитал), така и с подобряване на качествения им компонент. Повишаването на качествената характеристика на наетия трудов ресурс позволява увеличение на неговата производителност, а оттук и на общата факторна производителност. В резултат на това икономиката се позиционира на по-висока траектория на икономически растеж, посочват от МФ в доклада.
20:29 | 09.09.22 г.