Прогнозираме темпът на нарастване на реалния БВП на България в периода 2020–2021 г. да се стабилизира на нива от 3,5–3,6% поради нарастването на вътрешното търсене, докато нетният износ да има негативен принос за изменението на икономическия растеж. Това са очакванията на Българската народна банка, записани в най-новото издание „Икономически преглед“ – брой четвърти за миналата година.
В него централните банкери посочват, че вероятно през 2019 г. реалният БВП вероятно щедостигне 3,8% главно поради положителния принос на нетния износ при негативен принос през 2018 г.
През прогнозния период очакваме известна промяна в структурата на вътрешното търсене, свързана с ускоряване на растежа на инвестициите на фона на забавяне на темпа на растеж на частното и на правителственото потребление, показва анализът на експертите на централната банка.
Според тях реализирането на големи инфраструктурни проекти от страна на правителството, ускоряването на растежа на външното търсене, заложено в допусканията на Европейската централна банка, както и дългосрочната тенденция към намаляване на работната сила и увеличение на разходите за труд са предпоставка за ускорен растеж на инвестициите, докато очакваното забавяне на потреблението ще се определя от запазването на висока норма на спестяване на домакинствата и ограниченото нарастване на заетостта в условията на негативни демографски процеси.
По-висок икономически ръст догодина
В сравнение с прогнозата, публикувана в брой 2 на „Икономически преглед“ от миналата година, очакваме растежът на реалния БВП да бъде без съществена промяна през 2019 г. и 2020 г. и по-висок през 2021 г., посочват анализаторите на централната банка.
Те очакват годишната инфлация плавно да забави темпа си до 2% в края на тази година и да е 1,7% в края на 2021 г., за което съществено влияние ще има прогнозираната динамика на цените на петрола и храните в евро на международните пазари.
В очакване на по-висока инфлация
Прогнозата ни за общата инфлация е ревизирана нагоре за тази година и е в посока надолу за 2021 г. Рисковете за макроикономическата прогноза според оценките клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда и от възможността за по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги.
Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции, коментират експертите.
Според БНБ рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията клонят предимно към по-висока инфлация от предвижданото и произтичат най-вече от възможността за по-висока инфлация при енергийните продукти и при стоките и услугите с административно определяни цени. Допълнителен риск за макроикономическата прогноза създава стабилността на данните за БВП, за които времевият ред се ревизира от НСИ през последното тримесечие на всяка година.
В сянката на глобалната икономика
Тенденцията към понижаване на глобалната икономическа активност, която преобладаваше през по-голямата част от 2019 г., беше преустановена през последните два месеца на годината, констатират в БНБ. Глобалните индикатори, измерващи нагласите в сектора на промишлеността, се стабилизираха на нива близо до неутралните през периода август – декември, докато при индикаторите за сектора на услугите беше отчетено известно подобрение през последните два месеца на годината.
Основен фактор за нарастването на конюнктурните индикатори в края на 2019 г. беше постигнатото съгласие между САЩ и Китай за подписване на частично търговско споразумение, включващо известно намаление на въведените от двете страни протекционистични мерки.
Въпреки отчетеното подобрение на конюнктурните индикатори в търговията и индустриалното производство в глобален мащаб продължиха да се наблюдават негативни тенденции в началото на четвъртото тримесечие на годината. Инфлацията в глобален мащаб се понижи на годишна база до 1,8% през ноември поради забавянето є в развитите икономики. През последното тримесечие на 2019 г. Европейската централна банка не предприе промени в паричната си политика, докато през октомври Федералният комитет по операциите на открития пазар в САЩ понижи коридора за лихвения процент по федералните фондове с 25 базисни точки до 1,50–1,75%.
Предвид очакванията за запазване на достигнатите ниски нива на световното индустриално производство (в съответствие с динамиката на конюнктурните индикатори) и продължаващото понижение на международната търговия на годишна база, очакваме растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се запази слаб през първата половина на тази година, коментират експертите на банковия регулатор.
Въпреки ограничаващото влияние на международната среда върху външното търсене на български стоки и услуги през първите единадесет месеца на 2019 г. реалният износ на стоки се повиши на годишна база, изчислиха в БНБ.
В централната банка отчитат, че нарастването на износа в съчетание с потиснатата динамика на вноса и благоприятните условия на търговия допринесоха в най-голяма степен за увеличението на общото положително салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на страната.
В условията на продължаващо нарастване на икономическата активност и увеличаване на печалбите на фирмите прогнозираме през първата половина на 2020 г. плавно увеличение на дефицита по статия „първичен доход, нето“, което ще бъде основният фактор за свиване на общия излишък по текущата и капиталовата сметка като процент от БВП на годишна база, прогнозират анализаторите.
Запазващите се благоприятни тенденции на пазара на труда и продължаващото нарастване на доходите от труд при липсата на достатъчно сигурна алтернатива на спестяването в банките допринесоха за запазване на сравнително високи темпове на растеж на депозитите на неправителствения сектор през първите единадесет месеца на годината.
По-добър бизнес климат
От края на третото тримесечие се възстанови тенденцията към ускоряване на растежа на кредита за бизнеса главно под влияние на нарастващия размер на редовните фирмени кредити. Темпът на нарастване на кредита за домакинствата продължи плавно да се ускорява с най-голям принос на жилищните кредити.
В съответствие с очакванията за продължаващо нарастване на доходите от труд и понижаване на равнището на безработица при запазване на предпочитанията на домакинствата към спестяване прогнозираме депозитите на фирмите и домакинствата да поддържат сравнително високи темпове на растеж през първата половина на 2020 г., пише в най-новия брой на изданието Икономически преглед.
В условията на запазващ се приток на привлечени средства в банковата система, благоприятна вътрешна макроикономическа среда и ниски лихвени проценти по заемите очакваме растежът на кредита за фирмите и домакинствата също да се запази сравнително висок през прогнозния период.
През третото тримесечие на 2019 г. растежът на реалния БВП се забави слабо спрямо предходното тримесечие и възлезе на 0,8%. Положителен принос за растежа имаха както компонентите на вътрешното търсене, така и нетният износ.
Според сезонно изгладените данни през третото тримесечие на 2019 г. броят на заетите общо в икономиката се понижи на верижна база с 0.1%, което се дължеше на селското стопанство, докато в секторите на индустрията и услугите заетостта се повиши.
В условията на повишено търсене на труд от страна на фирмите и ограничено предлагане равнището на безработица продължи да се понижава и достигна 3.9%, докато в същото време компенсацията на един нает нарасна на верижна база с 0,6%.
Индикаторът за доверието на потребителите се подобри през третото тримесечие на 2019 г., докато показателят за бизнес климата отчете влошаване, което се дължеше главно на по-песимистичните очаквания на мениджърите в индустрията.
Положителните потребителски нагласи, благоприятните условия за финансиране, нарастването на заплатите и съпроводеното с това повишение на покупателната способност на домакинствата се очаква да продължат да благоприятстват растежа на частното потребление през първата половина на 2020 г.
Правителствените инвестиции се предвижда да бъдат допълнителен фактор, който ще стимулира икономическата активност, докато външната среда ще остане източник на несигурност, ограничавайки износа на стоки и услуги и инвестиционната активност на фирмите. Вследствие на тези фактори очакваме на верижна база растежът на реалния БВП през първото и второто тримесечие на 2020 г. да бъде съответно 0,5% и 0,6%.
В БНБ отчитат, че годишната инфлация в края на 2019 г. се повиши спрямо края на 2018 г. и възлезе на 3,1%. По-високата инфлация през декември до голяма степен се дължеше на съществения положителен принос на групата на храните, за който от значение бяха по-високата международна цена на храните в евро, както и вътрешни за България фактори, свързани с разпространението на африканската чума по свинете.
Нарастването на международната цена на петрола в края на 2019 г. също допринесе за по-високата инфлация в групата на енергийните продукти спрямо декември 2018 г. Цените на базисните компоненти на ХИПЦ продължиха да нарастват, но с по-ниски темпове от наблюдаваните в края на 2018 г., което до голяма степен отразяваше изчерпването на базови ефекти в групата на услугите. Стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия продължиха да имат положителен принос за общата инфлация през годината.
Прогнозата ни за плавно забавяне на общата инфлация през първата половина на 2020 г. отразява най-вече пазарните очаквания за динамиката на международната цена на петрола. Основен положителен принос за общата инфлация през първите две тримесечия на годината се очаква да имат храните и групите стоки и услуги, отчитани в показателя за базисната инфлация. Очакваме стоките и услугите с административно определяни цени, както и промишлените стоки да продължат да имат слаб положителен принос за общата инфлация от началото на 2020 г., пише в икономическото издание.
В най-новия брой на „Икономически преглед“ прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели за периода 2019–2021 г. е изготвена на база информация, публикувана към 20 декември 2019 г., като са използвани допускания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 12 декември 2019 г.
Въз основа на допусканията за международната конюнктура растежът на външното търсене на български стоки и услуги e по-нисък през 2019 г. поради низходящата динамика на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Brexit, отслабената икономическа активност в Турция и в други основни търговски партньори на България.
С изчерпването на негативния принос на Турция в допусканията е заложено растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се ускори през 2020–2021 г. За този период цената на петролните продукти в долари вероятно ще се понижи спрямо 2018 г., макар и със забавящ се темп, смятат в БНБ. Цените на неенергийните продукти в долари обаче се очаква първоначално да се понижат през 2019 г., а впоследствие да се повишат през тази и следващата година.
23:17 | 13.09.22 г.