ЕК: България вече не изразява икономически дисбаланси

В България вече не се наблюдават икономическите дисбаланси, които бяха отчетени през миналата година. Така страната ни е сред 15-те държави в ЕС без макроикономически дисбаланси, което се случва за първи път. Първоначално България беше в списъка с прекомерни дисбаланси, а преди две години влезе в списъка на страни с дисбаланси, а днес изцяло излезе от проблемните списъци. Държавата ни е единствената, която днес бе изкарана от този списък, се посочва в зимната оценка на Европейската комисия за икономиките и реформите в държавите от ЕС.

„Дисбалансите в България са коригирани. България е осъществила съществен напредък при укрепването на управлението на финансовия сектор, корпоративният дълг е спаднал , както и делът на необслужваните кредити. Това показва, че поетият траен ангажимент към определени политики и реформи носи добри резултати“, коментира изпълнителният заместник-председател на ЕК, отговарящ за икономиката в интерес на хората Валдис Домбровскис. 

Властите продължaват да се справят с установените макроикономически дисбаланси, по-специално чрез засилване на финансовия надзор и предприемане на стъпки за справяне с уязвимите места във финансовия сектор, пише в анализа. 

Подобрената от Брюксел оценка всъщност е добра новина за амбициите на България да се присъедини към валутния механизъм ERM II, тъй като държава с дисбаланси не може да кандидатства за еврозоната. Наличието на такива означава, че самата страна не отговаря на изискванията за устойчивост.  

Другият сериозен кандидат за влизане в ERM II - Хърватия, все още е в списъка на страните с макроикономически дисбаланси и ще трябва да положи допълнителни усилия за решаването на проблемите.

Подобряването на качеството на работа на институциите, борбата с корупцията и насърчаването на благоприятен бизнес климат са важни за бъдещия растеж. Твърдият ангажимент на България за влизане в ERM II дава допълнителен тласък на реформите, поясняват от ЕК. 

"Днес ЕК прие съобщение относно европейския семестър за 2020 г., в което се дава поредната положителна оценка за структурните реформи у нас, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси", обяви междувременно на брифинг в парламента депутатът от ГЕРБ Александър Иванов, цитиран от БТА. 

България беше сред сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси в продължение на няколко години и попадна в тази графа след фалита на КТБ. През 2018 г. и 2019 г. Брюксел остави България под наблюдение като държава с макроикономически дисбаланси. В настоящия доклад страната ни е посочена като единствената държава-членка на ЕС, която отчита достатъчно подобрение, за да получи по-добра оценка. В групата на страни с прекомерни дисбаланси остават Гърция, Италия и Кипър, а Германия, Ирландия, Испания, холандия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция остават в групата с дисбаланси. В документа днес се отбелязва още, че нашата страна показва чувствителен напредък в укрепването на корпоративното управление на държавните предприятия, приемането и прилагането на съответното законодателство, както и при гарантиране на стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора.

По-ограничен обаче е напредъкът при гарантирането на ефективния надзор и прокарването на рамка срещу прането на пари - това е оценката за страната по повод  изпълнението на специфичните препоръки на Европейската комисия от миналата година, отбелязани в зимния пакет на Европейския семестър. По същия начин ЕК определя действията на страната ни за осъществяване на икономическа политика, която да е фокусирана върху инвестициите в областта на изследванията и иновациите. 

Перспективите за растеж на България остават благоприятни, но има възможност за по-нататъшно укрепване на цялостна устойчивост и конкурентоспособност на отворената икономика. Добри макроикономически политики подкрепят стабилния икономически растеж и исторически ниските нива на безработица. Въпреки това България бавно наваксва изоставането си спрямо останалите членове на ЕС и все още има едно от най-високите нива на бедност и неравенство в доходите. Нужни са широка основа от структурни реформи и допълнителни инвестиции за повишаване на производителността и постигане на устойчив и приобщаващ растеж, особено в условията на неблагоприятно развитие на населението, значителен недостиг на служители и нарастващи регионални различия, се казва още в документа на комисията.