Без никакви дебати депутатите приеха окончателно на второ четене спорната поправка в чл. 29 от Закона за БНБ. Това стана чрез промени в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон.
Текстът бе подкрепен с 91 гласа "за" и 36 – "против". Според записаното в него други държави ще могат да искат промяна на валутния курс на лева към еврото. По-конкретно считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.
На практика това е процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) трябва да мине, за да приеме еврото и тя не е нова. Различното в случая с България е, че освен факта, че страната ни има валутен борд, фиксираният курс на лева към еврото е записан и в закон - в Закона за БНБ. По презумция изискванията за членство в ERM II и оттам в Банковия съюз и еврозоната са писани за държави с плаващ курс.
Много важно уточнение е, че миналата седмица Народното събрание прие решение, според което страната ни ще излезе от участие във валутно-курсовия механизъм, ако бъде предложен различен от сегашния курс на лева към еврото.
На практика без промяната на чл. 29 пътят на страна към ERM II и еврозната щеше да бъде затворен. Затова беше прието и въпросното решение на НС, за да гарантира, че който и да е финансов министър или управител на БНБ, интересът на българските граждани и спестяванията им ще бъде защитен.
По принцип както може да бъде прието едно такова решение, може да бъде гласувано и друго – което да го отмени, но да се надяваме, че управляващите - които и да са те, защото процесът по влизането в ERM II и еврозоната едва ли ще приключи преди края на мандата на този кабинет, не биха се осмелили да засягат повече тази чувствителна тема. Дори само на теория възможността да има външен натиск за обезценка на лева е достатъчна предпоставка за сериозна криза.
По време на дебатите в парламентарната Комисия по бюджет и финанси от миналата седмица опозицията в лицето на БСП се изказа твърдо против спорната промяна в чл. 29 от Закона за БНБ, която „развързва“ възможността други страни да имат право да определят какъв да бъде курса лев/евро. По време на днешното гласуване обаче никой от противниците не взе думата.
„С промените в Закона за БНБ синхронизирахме законодателството ни с европейкото, което е предпоставка за финализиране на преговорите за ERM II. С допълнителното решение на Народното събрание ние казваме, че такъв разговор може да се води, но тези, които водят този разговори имат ясен и категоричен мандат от Народното събрание какво трябва да договорят и какво могат да подпишат“, това коментира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пред журналисти в парламента, цитирана от агенция „Фокус“. Тя даде разяснение за времевия хоризонт на приемане на еврото. „Като първа стъпка да ни приемат в чакалнята. Нека се надяваме, че ще извървим тази първа стъпка. Минимумът според европейските директиви за престой на държава в ERM II е 2 години. Оттам нататък решението за влизане в еврото е на самата държава“, допълни още Менда Стоянова. По думите ѝ за българския гражданин нищо няма да се промени. "Курсът лев-евро е този, който имаме в момента -1,9583, такъв ще бъде при влизането ни в механизма, такъв ще бъде през целия ни престой на механизма, такъв ще бъде в момента, в който, дай Боже, след години приемем и еврото. Българският гражданин няма да усети по джоба си или по цените, или по каквото и да било това, което ние днес гласувахме като промяна", категорична е тя.
Припомняме, че до споровете се стигна, след като от ГЕРБ се опитаха „през задната врата“ да прокарат поправката. Вместо по каналния ред – Министерство на финансите да предложи промени в Закона за БНБ, след това да има едномесечно обществено обсъждане, а след него текстовете да бъдат внесени от Министерски съвет, предложената поправка, засягаща закования в закон фиксиран курс на лева, беше направена чрез преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон в последния възможен момент. Реално промените са технически и поискани от ЕЦБ и Европейската комисия в хода на напредващите преговори за влизане на България във валутния механизъм ERM II. На пракатика това се оказа последната юридическа пречка пред членството ни в ERM II.
След ескалирането на темата финансовото министерство и БНБ пуснаха координирани прессъобщения, а през миналата седмица на годишната среща на бизнеса с правителството финансовият министър Владислав Горанов и гуверньорът на БНБ Димитър Радев лично декларираха ангажимента, че България ще влезе в ERM II и в еврозоната с този курс или въобще няма да влезе.
Темата обаче остава деликатна и разделя на два лагера икономисти и експерти. Според управляващите и част от анализаторите няма никакъв проблем и едва ли ЕЦБ и страните от еврогрупата, които имат думата, ще поискат промяна на курса. Другият лагер обаче се обединява около тезата, че това е напълно реално, а представителите на България, които ще участват във взимането на решението (финансовият министър и управителя на БНБ) не е сигурно, че ще защитят интереса на българските граждани. Според противниците на спорната поправка приетото решение на НС не е достатъчна гаранция и поставя излизането от ситуацията на „юнашко доверие“.
Иначе от ЕЦБ вече обявиха, че приветстват промените и са съгласни с тях. Какво следва оттук нататък, ще разберем съвсем скоро. Вероятно през април страната ни ще подаде официална молба за приемане във валутно-курсовия механизъм. По неписано правило това се прави в петък следобед. В събота ще бъде взето решение, а в неделя на сайта на ЕЦБ ще се появи кратко съобщение относно това дали страната ни вече е част от ERM II.