Брутният външен дълг на България (частен и държавен) нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към края на ноември е 34,552 млрд. евро, което е годишно увеличение с 1,4% (462,7 млн. евро). Така той представлява 56,6% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, спрямо предходните месеци на годината през октомври пак имаше ръст от 0,3%, докато през септември отбеляза спад с 0,8%. От банковата статистика се вижда, че в предишните месеци брутният външен дълг отбеляза ръст както в парично, така и в процентно изражение. През септември дългът беше 57,8% от прогнозния БВП на страната (34,199 млрд. евро), през август – 57,5% от БВП (34,039 млрд. евро), през юли – 57,8% (34,195 млрд. евро), юни – 57,5% (34,034 млрд. евро), през май – 57,1% (33,798 млрд. евро), през април – 57,4% от БВП (33,964 млрд. евро).
В централната банка отчитат, че в сравнение с края на миналата година външните задължения на страната ни са с 4,2% (1,396 млрд. евро) повече.
В централната банка изчисляват, че в края на ноември дългосрочният дълг е 26,159 млрд. евро и за една година нараства с 1,7% (427,4 млн. евро).
Краткосрочните задължения възлизат на 8,393 млрд. евро и нарастват с 0,4% с (35,3 млн. евро) на годишна база.
Дълг на централната и местната власт
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към 30 ноември е 5,452 млрд. евро и намалява с 2% (110,1 млн. евро) спрямо година по-рано.
Външните задължения на банките са 4,830 млрд. евро и нарастват с 0,4% (18,1 млн. евро) за една година.
Бизнесът и домакинствата имат над 10,795 млрд. евро външни задължения, които нарастват на годишна база с 2,6% (274,9 млн. евро).
Вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 13,474 млрд. евро и нараства с 2,1% (279,7 млн. евро) спрямо ноември 2018 г.
От януари до ноември полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 5,757 млрд. евро (9,4% от БВП), при 5,460 млрд. Евро (9,7% от БВП) за януари – ноември 2018 г.
От тях 369,7 млн. евро (6,4% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 1,510 млрд. евро (26,2% от общия размер) за сектор Банки, 1,047 млрд. евро (18,2%) за бизнеса и домакинствата (Други сектори), а 2,829 млрд. евро (49,2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
За единайсетте месеца на миналата година плащанията по обслужването на брутния външен дълг са за 4,499 млрд. евро при 5,611 млрд. евро за януари – ноември 2018 г.
Нетен външен дълг
Нетният външен дълг в края на ноември 2019 г. е отрицателен в размер на 1,806 млрд. евро, като нараства с 11,4% (231,6 млн. евро) спрямо края на 2018 г. (отрицателна стойност от 2,038 млрд. евро, 3,6% от БВП). Повишението се дължи на по-голямото увеличение на брутния външен дълг (с 1,396 млрд. евро, 4,2%) в сравнение с нарастването на брутните външни активи (с 1,164 млрд. Евро, 3,3%). Нетният външен дълг намалява с 1,030 млрд. евро спрямо ноември 2018 г. (отрицателна стойност от 776,4 млн. евро).
Прогнози и очаквания
През 2019 година БВП на България трябва да достигне до 100 млрд. лева, записа в есенната си макроикономическа прогноза Министерство на финансите.
Доклад на Европейската комисия от 27 февруари 2019 г. с анализ за устойчивостта на дълга и фискалните рискове даде прогнози за дълга и базов сценарий в съотношение на брутния дълг. Докато през 2017 година съотношението беше 25,6%, а през 2018 – 23,3%, за миналата година се очаква той да е 21,3%, а тази година – 19,5%.
Преди време правителството заяви, че до края на мандата ще свали външната задлъжнялост на 20% от БВП.
Investor.bg припомня, че през 2017 г. дългът на България беше 25,6% от БВП, като намаля спрямо предходната 2016 г., когато беше чувствително висок – 29,6%. През 2015 г. дългът спадна до 26,2%, а през 2014 г. задълженията на България бяха 26,97% от БВП. Най-нисък дълг имаше през 2013 г. – 17,01%, показват данните на националната статистика.
10:46 | 14.09.22 г.