Половината българи са против това страната да въведе еврото като официална валута вместо лева. 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Това сочат данните от социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от “Тренд” по метода на прякото полустандартизирано интервю.
Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото.
Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от симпатизантите на БСП (спрямо 8% за).
Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от анкетираните.
Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред.
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност.
Основните притеснения на българите при приемането на еврото касаят поскъпването на живота. Цените на стоките, размерът на заплатите и масовото обедняване са причините единната валута да е нежелана в най-бедната икономика в ЕС. "От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на Гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП. "Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед на дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото ѝ развитие" допълва още той.
Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни.
Над половината българи смятат, че трябва да се проведе референдум за влизането на България в еврозоната.
Само 20% от запитаните са на мнение, че рефрендум не е нужен за подобно ключово историческо решение. По-висок интерес към организирането на национално допитване се наблюдава в градовете областни центрове, където всеки трима от пет подкрепят провеждането на референдум.
Като цяло данните показват много ниско нежелание за организирането на допитване за еврозоната, непревишаващо 27% в нито един демографски разрез на обществото и често в диапазон под 20%.
Например само 18% от българите на възраст от 18-29 г. са против такъв референдум.
Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно.
Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.
Допитването е проведено между 7 и 15 ноември 2019 г. сред над 1000 души.
На този фон продължават дискусиите за начините, по които страната ни да влезе в ERM II, а след това - и в еврозоната. Премиерът Бойко Борисов поиска управляващите, заедно с БНБ, да подготвят такива поправки в законодателството, че промяна на курса на лева към еврото да става задължително с ратификация на парламента. Целта е да не отпада сегашната законова защита на фиксирания курс и след влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II. По-рано през деня стана ясно, че премиерът е възложил на финансовия министър Владислав Горанов да покани управителя на БНБ Димитър Радев, председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, както другите партии, за да се вземе единно решение относно „всички страхове, които се опитват от опозицията да насаждат“.През последните няколко дни и управителят на БНБ Димитър Радев, и финансовият министър Владислав Горанов, дори и премиерът уверяваха, че предложението за промяна на чл. 29 от ЗБНБ не застрашава борда, но въпреки това множество експерти и анализатори настояваха, че всъщност има проблем и той е сериозен. Оказва се също, че самата процедура по приемането на дадена страна в ERM II не е толкова ясно разписана, както се твърди и всъщност позволява тълкувания, особено в частта за това как се взимат решенията – дали с пълно единодушие, или с мнозинство, което са различни неща.