"Реакцията, която видяхме на предложените законодателни промени в Закона за Българска народна банка (ЗБНБ), е странна", коментира той внесения законопроект от Менда Стоянова след като финансовото министерство и БНБ обясниха, че целта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II).
"Това е естествена стъпка в посоката към присъединяване на страната към ERM II и няма как да се мине без това. Защо се прави между първо и второ четене, защо се прави без предварително оповестяване, това са все въпроси, на които би трябвало политиците да дадат някакъв отговор. Това е техническа промяна, отколкото промяна в курса на политиката", коментира старши икономистът.
За спекулациите, че е възможно да влезем в еврозоната при курс на еврото различен от сегашния фиксиран от 1.95583 лв., той посочи, че "теоретично" е така.
"Самата процедура предполага преговори за курса, при който една страна се присъединява към ERM II и именно затова се прави тази промяна. Досегашният закон, който имахме, не беше съвместим с преминаване към ERM II. Бяха направени още промени, за да се отговори на изискванията на ЕЦБ", обясни Стайков.
Той е категоричен, че това не означава, че курсът ще бъде променен, като по думите му и правителството, и БНБ са заявявали, че ще вървят към запазване на този курс. "Фиксираният курс работи повече от 20 години", каза експертът.
Той смята, че все пак България е по-специален случай заради наличието на валутен борд. Калоян Стайков припомни, че подобно на нашата страна беше положението с прибалтийските страни преди влизането им в еврозоната.
"ERM II не фиксира курса, той определя една централна стойност, но ЕЦБ подчертава, че страни с валутен борд могат да поддържат фиксиран курс, прогнозира икономистът и даде пример със Словакия, на която Европейската комисия позволи да револвира валутата си през 2007 г., преди да влезе в еврозоната, – Този пример е обратният на притесненията, че валутата ще се обезцени и ще загубим спестявания. “
По думите на Калоян Стайков има и нещо положително в темата.
"От години виждаме, че обясняването на внесени промени не е практика, която се спазва и това нарушава целия законодателен процес. Това е порочна практика, която би трябвало да бъде прекратена. Ако има нещо положително, това е дебатът защо се правят законодателни промени по никое време без обсъждане. Всичко е по-скоро спекулации", категоричен е икономистът.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
04:57 | 14.09.22 г.