Брутният външен дълг на България (частен и държавен) нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към края на октомври е 34,469 млрд. евро, което е годишно увеличение с 0,3% (86,5 млн. евро). Така той представлява 58,3% % от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, спрямо предходните месеци на годината през септември имаше спад с 0,8%, докато в предишните месеци брутният външен дълг отбеляза ръст както в парично, така и в процентно изражение. През септември дългът беше 57,8% от прогнозния БВП на страната (34,199 млрд. евро), през август – 57,5% от БВП (34,039 млрд. евро), през юли – 57,8% (34,195 млрд. евро), юни – 57,5% (34,034 млрд. евро), през май – 57,1% (33,798 млрд. евро), през април – 57,4% от БВП (33,964 млрд. евро).
В централната банка отчитат, че в сравнение с края на миналата година той расте с 4% (1,313 млрд. евро) повече в сравнение с края на 2018 г., когато беше 33,155 млрд. евро (59,1% от БВП).
В края на октомври дългосрочните задължения са 26,092 млрд. евро, като нарастват с 974,9 млн. евро (3,9%) спрямо края на миналата година. Дългосрочният дълг намалява с 57,9 млн. евро (0,2%) в сравнение с година по-рано, когато беше 26,149 млрд. евро.
Краткосрочните задължения възлизат на 8,377 млрд. евро и нарастват със 144.4 млн. евро (1,8%) на годишна база, като увеличението спрямо края на 2018 г. е с 338,8 млн. евро (4,2%).
Дълг на централната и местната власт
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на октомври е 5,400 млрд. евро и за една година се понижава с 200,3 млн. евро (3,6%). Спрямо края на 2018 г. той намалява със 140,3 млн. евро (2,5%). Граф
Външните дългове на банките са 4,842 млрд. евро, като нарастват със 174,7 млн. евро (3.7%) спрямо октомври 2018 г. Те се повишават с 239,8 млн. евро (5,2%) спрямо края на миналата година.
Бизнесът и домакинствата имат външни задължения в размер на 10,764 млрд. Евро, които намаляват на годишна база с 222,9 млн. евро (2%). Те обаче нарастват с 302,1 млн. евро (2,9%) спрямо края на 2018 г., когато бяха 10,462 млрд. евро.
В края на октомври вътрешнофирменото кредитиране е 13,462 млрд. евро, като нараства за една година с 335 млн. евро (2,6%). Това е с 912 млн. евро (7,3%) повече в сравнение с края на 2018 г., когато беше 12,549 млрд. евро.
През периода януари-октомври полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 5,237 млрд.евро, докато за същия период преди година беше 5,018 млрд. евро. От тях 266,1 млн. евро (5,1% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 1,485 млрд. евро (28,4% от общия размер) за банките, 863,2 млн. евро (16,5%) за Други сектори, а 2,623 млрд. евро (50,1%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През януари – октомври 2019 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг възлизат на 3,910 млрд. евро (6,6% от БВП), докато за същия период на миналата година бяха 4,842 млрд. евро.
Нетен външен дълг
Нетният външен дълг в края на октомври е отрицателен в размер на 1,724 млрд. евро, като нараства с 314,1 млн. евро (15,4%) спрямо края на 2018 г. (отрицателна стойност от 2,038 млрд. евро, 3,6% от БВП). Повишението се дължи на по-голямото увеличение на брутния външен дълг (с 1,313 млрд. евро, 4%) в сравнение с нарастването на брутните външни активи (с 999,6 млн. евро, 2,8%). Нетният външен дълг намалява с 917,6 млн. евро спрямо октомври 2018 г. (отрицателна стойност от 806,7 млн. евро).
Прогнози и очаквания
През тази година БВП на България ще достигне до 100 млрд. лева, записа в есенната си макроикономическа прогноза Министерство на финансите.
Доклад на Европейската комисия от 27 февруари 2019 г. с анализ за устойчивостта на дълга и фискалните рискове дава прогнози за дълга и базов сценарий в съотношение на брутния дълг. Докато през 2017 година съотношението беше 25,6%, а през миналата година – 23,3%, за тази година се очаква то да е 21,3%, а догодина – 19,5%.
Преди време правителството заяви, че до края на мандата ще свали външната задлъжнялост на 20% от БВП.
Investor.bg припомня, че през 2017 г. дългът на България беше 25,6% от БВП, като намаля спрямо предходната 2016 г., когато беше чувствително висок – 29,6%. През 2015 г. дългът спадна до 26,2%, а през 2014 г. задълженията на България бяха 26,97% от БВП. Най-нисък дълг имаше през 2013 г. – 17,01%, показват данните на националната статистика.
00:05 | 14.09.22 г.