Правоохранителни органи и финансови институции от 31 държави обединяват усилия за пета поредна година, за да противодействат на схеми за изпиране на пари и набиране на „финансови мулета“. Глобалната кампания е организирана от Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол и координационният орган на ЕС за съдебно сътрудничество - Евроджъст, а партньор е Европейската банкова федерация, на която Асоциацията на банките в България е член.
Между септември и ноември 2019 г. е проведена международна операция на територията на Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Испания, Швеция, Австралия, Молдова, Норвегия, Швейцария, Обединено Кралство, САЩ и Украйна. По информация на Европол, са установени над 3833 лица „финансови мулета“ и 386 лица, които ги набират, от които са били арестувани 228.
По пътя на финансовите измами Идентифицирани са поне 4700 жертви на престъпления. Инициирани са 1025 разследвания, много от които все още не са приключили. Повече от 650 банки, 17 банкови асоциации и други финансови институции са помогнали за докладването на 7520 неправомерни транзакции, в които са използвани „финансови мулета“, катож са предотвратени щети за 12,9 млн. евро.
По време на тазгодишната кампания, от страна на българските правоохранителни органи са идентифицирани 61 “финансови мулета“ и 44 жертви от престъпната дейност. Във връзка с борбата с финансовите престъпления в страната ни в хода на текущата кампания са установени 39 неправомерни транзакции на обща стойност над 1 млн. евро и над 300 хил. долара, съобщиха от АББ.
От там напомнят, че финансово „муле“ е лице, което прехвърля незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, като за тази дейност получава комисионна.
Жертви на прането на пари
Според статистика на Европол, в 95% от случаите „финансовите мулета“ се използват за усвояване на неправомерно трансферирани финансови средства, придобити от предходна киберпрестъпна дейност. Често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари.
За набиране на „финансови мулета“ се използват различни схеми, например, сайтове за запознанства, чрез които престъпниците се опитват да убедят жертвите си да отворят банкови сметки за изпращане или получаване на средства. Също така, чрез постове в социалните мрежи с примамливи предложения за работа, гарантираща лесно и бързо забогатяване, се цели привличането на вниманието на студенти и млади хора.
Важно е да се знае, че дори лицата, използвани като „финансови мулета“, да не са били наясно, че са въвлечени в незаконна дейност за изпиране на пари, те извършват престъпление, като трансферират средства и това може да има тежки последици за тях.
Банковият сектор в България подкрепя усилията на правоохранителните органи и си сътрудничи активно с тях за предотвратяването и разкриването на финансови престъпления, свързани с изпирането на средства, придобити от незаконна дейност. Банките имат строги правила и изисквания, чрез които идентифицират своите клиенти, на което се дължи и голямото доверие, с което се ползват сред потребителите на финансови услуги.
#НебъдиМуле
Информационната кампания #НебъдиМуле, посветена на повишаването на общественото внимание към този вид измама, започва днес на европейско ниво. В специални брошури, публикувани на сайта на АББ, може да бъде получена повече информация за начините за набиране на „финансови мулета“, как да се предпазим и какво трябва да направим, ако подозираме, че ние или наши познати са въвлечени в схеми за пране на пари.
Ако смятате, че се опитват да ви използват като „финансово муле“, трябва веднага да предприемете действия, преди да е станало късно: не превеждайте средства, уведомете незабавно вашата банка и полицията, съветват от банковата асоциация.
20:31 | 12.09.22 г.