Правителството одобри проектозакона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, съобщи пресцентърът на Министерския съвет.
Целта на промените е да приложи изискванията на законодателството на Европейския съюз, както и да се усъвършенства нормативната уредба, свързана с ефективно упражняване на платежен надзор.
Със Закона се въвеждат изменения, произтичащи както от прилагането на директивата за платежните услуги във вътрешния пазар, така и на мерки по отношение на определени такси за презграничните плащания в ЕС и таксите за превалутиране.
Поставя се изискване за изравняване на таксите за презгранични плащания в евро в рамките на ЕС и за плащания в лева в страната, които са на еднаква стойност и с един и същ вальор, и които имат еднакви характеристики по отношение на иницииране, извършване и приключване на плащането.
Investor.bg припомня, че в момента има голяма разлика в таксите за преводи, които плащат българските потребители и европейските. В момента българите дават на българските банки такса между 30 и 60 лева, за да преведат 10 евро в друга държава от ЕС. При най-големите български банки таксата варира между 30 и 40 лева за изходящи трансгранични преводи в евро в рамките на Европейското икономическо пространство.
Евродепутатът Ева Майдел даде пример, според който белгийски банки прилагат такса за обслужване от 3-5 евро на месец и не изискват никакви други плащания при направени преводи от клиентите си. За България сумата на паричните преводи расте и с такса за входящ превод за суми над 100 евро, която обикновено е между 6 и 7 евро.
Правителственият законопроект предвижда и някои други изменения, съобразени с упражняването на платежен надзор, които са в резултат на натрупаната практика.
Най-съществените промени са: въвеждане на забрана лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по предоставяне на платежни услуги и/или издаване на електронни пари, да използва в своето наименование, в рекламната си или в друга дейност думи, които означават, че извършва такава дейност.
Дадена е възможност за надзорния орган регулярно да получава информация за дейността на доставчици на услуги.
В закона са предвидени мерки за уведомяване на обществеността при издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция или дружество за електронни пари.
Дружествата за електронни пари са длъжни да изготвят и предоставят на БНБ отчети за размера на собствения капитал. Предлага се увеличение на размера на предвижданите глоби и имуществени санкции при извършени нарушения.
Целта на предложените промени е да се подобри регулаторната и нормативната уредба на платежните услуги, на платежните системи, да се повиши ефективността на платежния надзор, както и да се осигури по-добра защита на потребителите на платежни услуги, уточняват от Министерския съвет.
Промените в Закона за платежните услуги и платежните системи ще бъдат обсъдени в Народното събрание.
12:33 | 14.09.22 г.