Очакваният икономически растеж за следващите три години е около 3,3% за всяка една година от прогнозния период. Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който се обсъжда финансовата рамка за догодина - държавния бюджет, Актуализираната бюджетна прогноза, както и проектите на бюджетите на ДОО и НЗОК за 2020 г.
Той уточни, че растежът ще бъде малко по-нисък от очакваното тази година ниво от 3,4% Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж, каза министърът. Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор, допълни той, цитиран от БТА.
Горанов добави още, че в прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията – около 2,1% годишно в сравнение с 2,5% за 2019 г. поради очакваните намаляващи равнища на международните цени на петрола. Той обаче уточни, че вътрешните фактори за инфлацията се запазват.
Според Горанов положително влияние върху потреблението ще има увеличението на заплатите в публичния сектор, както и учителските възнаграждения. „Инвестициите в основен капитал ще се увеличават, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции“, добави още министърът на финансите. По думите му средна заплата от 1400-1500 лева в края на мандата през 2021 г. е постижима и възможна.
Очакваме безработицата да достигне до 4% през 2022 г., за тази година е предвидена в размер на 4,4%. „Нестабилната геополитическа обстановка, по-силното от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове, които виждаме пред нашата икономика, те могат да повлияят негативно както на износа, така и на очакваното възстановяване на частните инвестиции“, каза още финансовият министър, цитиран от Агенция „Фокус“.
По думите му инвестицията в човешките ресурси е основен приоритет на държавния бюджет. Той посочи, че в сферата на здравеопазването бюджетът расте с почти половин милиард лева, а за пенсии ще бъдат отпуснати с почти 600 млн. лв. повече спрямо тази година. „Социалните помощи и обезщетенията нарастват консолидирано с близо 200 млн. лв.“, добави още Владислав Горанов.
Според сметките на финансовото министерство за дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците ще бъдат заделени 2,6 млрд. лв. от бюджетните пари. „Очакваме минималната работна заплата за педагогическите специалисти да стане 1255 лева през 2021 г. Общо 360 млн. лв. допълнителни средства ще отидат за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал и 54,5 млн. лв. за непедагогическия“, каза още Горанов.
Данъците догодина остават същите, но министърът посочи, че мерките ще се затегнат още, включително чрез система за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове. Той посочи, че в сферата на услугите има масови опити да се подменят фирмите в хотелиерство и ресторантьорство, за да се избягва плащането на ДДС, предаде Dnes.bg.
3,3% икономически растеж е заложен в следващите три години. Основен двигател на растежа е вътрешното търсене по линия на потреблението и инвестициите. Очаква се леко забавяне на инфлацията около 2,1%. Платежоспособното търсене е благоприятствано по думите му от исторически ниската безработица и растежа на доходите.
Сред рисковете пред българската икономика той посочи нестабилната геополитическа обстановка.
Министърът отчете, че заради покупката на новите изтребители бюджетното салдо за 2019 г. е било ревизирано от отрицателно от 600 млн. до отрицателно от 2,4 млрд. лева, но се очаквало в края на годината по-благоприятно развитие. Отбраната е другият приоритет на кабинета в бюджета за догодина.
За стремежа към балансиран бюджет Горанов обясни, че това е буфер срещу неблагоприятното развитие на европейската, световната, оттам националната икономика, а и следва разбирането, че държавата трябва да харчи толкова, колкото събере.
За здравеопазване догодина са предвидени с половин милиард повече. Увеличението на пенсиите с 6,7% от 1 юли ще струва 590 млн. на бюджета на ДОО.
За общините са предвидени 4,202 млрд. лв, което е с около 460 млн. лв. повече спрямо тази година.
12:28 | 13.09.22 г.