Паричното предлагане в България расте с 8,3% на годишна база през септември, показват данните от паричната статистика на Българската народна банка (БНБ). Годишният ръст през август беше 7,7%, юли – 7,9%, юни – 7,8%, май – 9,1%, а през април – 11,1%, отчитат в централната банка.
За един месец широките пари (паричния агрегат М32) са се увеличили до 99,207 млрд. лв. при 98,507 млрд. лв. към 31 август 2019 г. Според прогнозните данни на централната банка брутният вътрешен продукт за тази година трябва да достигне 115,729 млрд. лева.
Най-бързоликвидният компонент на широките пари – паричният агрегат М14, известен като „тесни пари“, който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през септември се увеличава с 12,8% на годишна база (12% годишен ръст през август).
В края на септември депозитите на неправителствения сектор са 82,375 млрд. лв. И за една година се увеличават със 7,9%. Спестяванията на бизнеса са 25,377 млрд. лева и растат на годишна база с 6,4% (3,1% годишно повишение през август).
Депозитите на финансовите предприятия нарастват със 17,2% в сравнение с година по-рано (29,7% годишно повишение през август) и в края на септември достигат 3,111 млрд. лв.
Домакинствата и фирмите, които ги обслужват, към 30 септември разполагат със спестени пори по сметките си в размер на 53,887 млрд. лв. Те се увеличават с 8,2% на годишна база (8,2% – същият годишен ръст имаше и през август.
Нетните вътрешни активи са 61,755 млрд. лв. в края на миналия месец. За една година те се увеличават с 11,9% (10,6% годишно повишение през август). Към 30 септември основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 61,160 млрд. лв. и нараства спрямо септември 2018 г. с 9% (7,5% годишно увеличение през август).
През септември вземанията от неправителствения сектор се увеличават със 7%, като достигат 62,375 млрд. лв. (6% годишно увеличение през август 2019 година).
В края на миналия месец заемите за неправителствения сектор са 60,731 млрд. лв.при 59,932 млрд. лв. към август. През септември 2019 г. те растат на годишна база със 7,1% (6% годишно повишение през август).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 383,8 млн. лева.
На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 399,5 млн. лв. (в т. ч. 11,4 млн. лв. през септември), а обратно изкупените кредити – 15,7 млн. лв. (през септември 2019 г. няма обратно изкупени кредити).
Заемите за фирмите за една година нарастват с 4,8% (3,3% годишно повишение през август) и в края на септември достигат 34,127 млрд. лв.
Кредитите за домакинствата в края на септември възлизат на 23,377 млрд. лв., като се увеличават с 9,1% на годишна база (8,8% годишно повишение през август 2019 година).
В края на септември 2019 г. жилищните заеми са 10,358 млрд. лв. и нарастват за една година с 13,6% (13,2% годишно увеличение през август).
Потребителските кредити възлизат на 11,119 млрд. лв. и се увеличават с 10,9% за една година, отчитат в чентралната банка (10,5% годишно повишение през август).
На годишна база другите кредити намаляват с 40,4% (39,2% годишно понижение през август), като достигат 552,4 млн. лева. Заемите, предоставени на финансови предприятия, в края на септември са 3,227 млрд. лв. В сравнение с година по-рано те се увеличават със 17,9% (17,4% годишно повишение през август).
Банковата статистика показва, че нетните чуждестранни активи към 30 септември са 59,178 млрд. лв. при 58,897 млрд. лв. в края на август. Те нарастват с 6,4% в сравнение с година по-рано (6,8% годишно повишение през август).
През миналия месец чуждестранните активи се увеличават с 5,3% (5,4% годишен ръст през август), като достигат 68,796 млрд. лева.
Чуждестранните пасиви са 9,618 млрд. лв. и на годишна база намаляват с 1,2% (2,7% годишно понижение през август 2019 година).