Реалистично е България да се присъедини към еврозоната най-рано между пет и седем години, прогнозира финансистът проф. Григорий Вазов пред БНР. Той смята, че е добре да останем във валутния борд при евентуално още едно преминаване през някакъв модел на икономическа криза.
По думите на финансиста това е много добър срок, защото страната ни ще се присъедини към “Клуба на богатите”, когато е преминал следващият кризисен икономически цикъл.
Проф. Вазов коментира и евентуалното отлагане на влизането ни в ERM II – „чакалнята на еврозоната”, до март или юни догодина, а не през януари както очаквахме.
„Всичко това е нормално. Дали ще е януари, дали ще е март, дали ще е юни, аз мисля, че няма някакво голямо значение за България. Защото не е важна датата, а е важен самият процес на подготовка“, посочи той.
Проф. Григорий Вазов настоява да продължи провеждането на структурни и институционални политики за реформи, които да създадат условие на ускорен и устойчив растеж. “Защото, ако нямаме това, влизането в тази зона, както казваме, че това е началото на няколкото кръга на ада, които ще премине България, за да влезе в еврозоната, мисля че това е нормално и нека тези неща да вървят по-спокойно”, коментира финансистът.
Григорий Вазов предупреди да не се използват местните избори като политическа пропаганда. Според него Шенген е политическо решение, а влизането в ERM II и след това в еврозоната – икономическо.
По думите му, за да влезем в ERM II трябва да продължат институционалните реформи, да се ускори производителността на труда, да се увеличат темповете на растеж на икономиката.
На въпрос дали стрес тестовете на шест български банки и препоръките на ЕЦБ са причина за забавянето на влизането в ERM II Григорий Вазов е на мнение, че БНБ контролира много добре процеса.
„Тази прекалена стерилност по отношенията на инфлацията не е много добра, коментира критериите за членство в еврозоната ERM II финансистът. – Иначе инфлацията е един прекрасен икономически механизъм, с който могат да се решат много бързо проблемите.“
Григорий Вазов напомни, че доходите на хората винаги ще са стимулатор за потреблението и от там силата на производството. „Ако бяхме в Европейския банков съюз, нямаше да има КТБ, ще сме защитени от всякакви банкови кризи“, убеден е финансистът.