Ограничаването на кешовите плащания е неефективна мярка за борба със сивата икономика. Това посочва нов анализ на Експертния клуб за икономика и политика и Българско либертарианско общество.
Докладът "Регулации върху плащанията в брой и техните ефекти" се позовава на статистически данни на Европейската комисия от миналата година, които потвърждават, че ограниченията върху плащанията в брой не оказват влияние върху размера на сивата икономика. Става дума за изследвания върху статистическата връзка между размера на сивата икономика като процент от БВП и наличието на ограничения върху плащанията в брой в 28 европейски държави, както и изследване върху връзката между същите регулации и събираемостта на ДДС.
"По темата вече са анализирани редица данни. През 2018 и 2019 г. се наблюдаваше един известен институционален обрат, който бе описан подробно в доклад на Европейската комисия. В него данните сочеха, че тези регулации не работят и на практика са безсмислени в Европа", коментира в ефира на Вulgaria ON AIR икономистът и член на управителния борд на Българско либертарианско общество Георги Вулджев.
Анализи с по-тесен фокус върху България показва, че за да има осезаем ефект, таванът на плащанията в брой трябва да бъде свален до непоносимо ниски за потребители и бизнеси нива – едва 20 лева. Според доклада на Ernst & Young, за да се постигне ограничаване на сивата икономика с 4,1% от БВП в оптимистичния сценарий, таванът върху плащанията в брой ще трябва да е 20 лева.
"Повечето плащания в брой в България са много дребни, под 100 лв. Ако таванът е на каквото и да било ниво над 60 лв., ефектът върху сивата икономика би бил абсолютно незначителен (по-малко от 1 процентен пункт). Това означава премахване на всички банкноти над 20 лева и сериозна пречка за нормалното функциониране на икономиката", посочи Георги Вулджев.
Като допълнителен аргумент срещу прилагането на подобни регулации от ЕКИП изтъкват и гражданските права и свободи за финансова поверителност. Икономистите напомнят, че свободната употреба на пари в брой играе ролята на буфер срещу тоталитарни и авторитарни режими, които биха се опитали да заграбят имуществото на гражданите.
Главният асистент в Института за социални и синдикални изследвания в КНСБ Любослав Костов отбеляза, че не може да дате точен отговор на въпроса дали би било правилно размерът на кешовите плащания в България да се увеличи или намали. Според него въпросът е как да отбележим спад на сивата икономика в страната.
"В доклада на Ernst & Young е използвана еднофакторна линейна регресия. Не са извършени редица тестове – за стационарност, за достоверност на крайните резултати. В него липсва и какъвто и да било модел", смята Костов.
Повече от коментарите в студиото вижте във видео материала.
преди 5 години ама не коя да е частна банка, да има разрешителен списък ! Както и в случай на липса на ликвидност да имат право да задържат половината ти заплата, все пак икономиката е най важна ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години А не е ли по-добре да се премахне нацяло плащанията в брой? Защо да не сме първата и на ревулуционна държава и да въведем това нововъведение първи?Да се премахнат всички кешови пари и без разрешенеито на частните банки у нас никакво плащане да няма. Същото както е сега, само че прага да не е 10к лв., а да стане 0лв. Така не само за апартамент например, но и хляб да не може да си купи човек, ако не мине през частна банка която да одобри и да разреши транзакцията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години да се махне е най добре ... колкото по малко знае Държавата за теб, толкова по добре ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар