На европейско и национално ниво са предприети инициативи за усъвършенстване на правната рамка в областта на платежните услуги, с поставяне на акцент върху сигурността на плащанията, осигуряване на равнопоставеност на пазарните участници и подобряване информираността на клиентите. Това пише в анализа на Нина Стоянова, подуправител на Българската народна банка и ръководител на управление “Банково” в най-новия бюлетин на Асоциацията на банките в България.
Тя напомня, че това се прави заради тенденцията на постоянно нарастване на плащанията, извършвани по безналичен път и в интернет среда, както и заради динамичното развитие на технологиите във финансовия сектор и навлизането на нови пазарни участници.
Общи и сигурни отворени стандарти за комуникация
Съгласно разпоредбите на европейски регламент доставчиците на платежни услуги, които предлагат на даден платец платежна сметка, която е достъпна онлайн, трябва да разполагат с поне един интерфейс. Той трябва да позволява на доставчиците на двете нови платежни услуги да се идентифицират пред доставчика на платежни услуги, който обслужва сметка, както и да комуникират с него по сигурен начин и в сигурна среда, посочва Стоянова.
Това задължение може да бъде изпълнено по два начина – чрез предоставяне на възможност на доставчиците на новите видове услуги да се свързват с доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, чрез интерфейсите, предназначени за ползвателите на платежни услуги (например, Интернет банкирането на съответната банка) или чрез създаването на специален интерфейс (т.нар. application programming interface - API).
В случай, че доставчик на платежни услуги, който обслужва сметка, избере да използва специален интерфейс за достъп (API), то той следва да осигури резервен механизъм, за да могат доставчиците на новите услуги да използват клиентския интерфейс на съответния доставчик на платежни услуги, обслужващ сметки, при възникване на проблеми със специалния интерфейс за достъп.
Европейският регламент предвижда възможност компетентните органи, каквато е БНБ, да могат да освободят доставчик на платежни услуги, обслужващ сметки, от задължението да създава и поддържа резервен механизъм на специалния си интерфейс (АPI). Това централната банка има право да направи, ако той е изпълнил определени условия, свързани с наличност и ниво на обслужване, публикуване на данни, провеждане на стрес тестове, проектиране и изпитване на интерфейса, както и отстраняването на възникнали проблеми.
За да има повече яснота при интерпретация на условията за освобождаване, Европейският банков орган (ЕБО) прие насоки за освобождаване от задължението за създаване на резервен механизъм, които БНБ ще спазва, коментира Нина Стоянова и посочи, че централната банка трябва да се консултира с ЕБО, когато взема решение за освобождаване на даден доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, от задължението за създаване на резервен механизъм.
Подуправителят на БНБ уточнява, че до края на тази година, поради очаквания значителен брой заявления за освобождаване от задължението за поддържане на резервен механизъм, е предвиден облекчен ред за консултиране с ЕБО.
Българската народна банка е създала организация за своевременното приемане и разглеждане на заявленията за освобождаване, като по този начин ще се позволи на доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, които отговарят на изискванията на регламента, да бъдат освободени от задължението преди влизането в сила на изискването за създаване на резервен механизъм на 14 септември 2019 г., пише Стояновав бюлетина на АББ.
До 14 септември доставчиците на платежни услуги в страната трябва да осигурят пълно прилагане на изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички платежни услуги, извършвани по електронен път.
В БНБ поставят акцент върху използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане от различни категории. Те следва да спадат към някоя от категориите знание (например, статична парола), притежание (например, еднократна парола изпратена с есемес или генерирана от токън устройство) или принадлежност (например, пръстов отпечатък).
Изчерпателно са посочени случаите, при които е допустимо доставчикът на платежни услуги да не прилага процедура по задълбочено установяване на идентичността. В случай, че той желае да се възползва от някое от изключенията, трябва да уведоми БНБ за това предварително, като посочи и за коя от предлаганите платежни услуги ще се отнася, съветва ръководителят на управление „Банково“.
Друго изискване към доставчикът е да предостави на централната банка доклад от одит, който е извършен от одитори с опит в сигурността на информационните технологии и плащанията. Така ще се удостовери, че тези процеси или протоколи за плащане осигуряват нива на сигурност, които са поне еквивалентни на тези при прилагането на задълбочено установяване на идентичността, съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, обяснява Нина Стоянова.
Такси за презгранични плащания в евро и при превалутиране
Като постижение за потребителите се отчита възможността доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро. Това важи и за националните плащания на същата стойност във валутата на дадена страна, когато тя е извън еврозоната. Досега такова нормативно изискване съществуваше само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро.
Нина Стоянова напомня, че изискването за равни такси е задължително за прилагане от доставчиците на платежни услуги от 15 декември 2019 г.
В допълнение на изискването за равни такси, в новия европейски регламент са предвидени и изисквания по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи, които се очаква да повишат прозрачността, както и да осигурят съпоставимост в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране.
Съгласно изискванията по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания, лицата, които предоставят услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, трябва преди инициирането на платежната операция да предоставят информация за общата сума на таксите за превалутиране. Тя се пресмята като процентна надбавка спрямо последните налични референтни обменни курсове на еврото, публикувани от Европейската централна банка.
Платецът трябва задължително да получи информация за сумата, която се заплаща на получателя.
По отношение изискванията за таксите за превалутиране при електронните кредитни преводи, доставчиците на платежни услуги ще са длъжни да информират платеца, още преди инициирането на платежната операция, за очакваните такси за услугите по превалутиране, приложими за кредитния превод, за очаквания размер на кредитния превод. Сметката трябва да е направена в паричната единица на сметката на платеца, но и в очакваната сума, която трябва да бъде преведена на получателя в паричната единица, използвана от получателя.
Тези изисквания следва да се прилагат от доставчиците на платежни услуги от 19 април 2020 г. , информира подуправителят на БНБ.
17:26 | 13.09.22 г.