Променя ли се традиционното банкиране. Към какво водят консолидациите в България. Как ще се промени банковият бизнес при евентуалното влизане в ERM II. Кои са конкурентните предимства на Алианц Банк България. Какви нови правила трябва да спазват банките, дадени от ЕЦБ и Европейския банков орган. Проблем ли е конвергенцията за България. На тези и други въпроси отговаря на Investor.bg Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България.
Георги Заманов e магистър е по икономика и финанси от УНСС и по ядрена физика от СУ "Св. Климент Охридски". Започва кариерата си като анализатор в БНБ, преминава през ОББ, HVB "Биохим" и Уникредит Булбанк, където е заемал ръководни длъжности в областта на управлението на необслужвани кредити. От 2007 г. последователно е бил член на управителния съвет на UnіCrеdіt Ваnk - Сърбия, където е отговарял за управлението на риска, а след това и на UnіСrеdіt Ваnk в Украйна с ресор корпоративно и инвестиционно банкиране. От януари 2016 г. се присъединява към екипа на Алианц Банк България, като изпълнителен директор. От началото на 2017 г. е главен изпълнителен директор на банката.
Георги Заманов ще участва във форума на Клуб Investor „Банки и финанси“ на 11 юни 2019 г. на тема: Кои fintech решения променят финансовото посредничество.
- Г-н Заманов, през годините за Алианц Банк България има отредено място в българския банков пазар заради съчетанието на банкови и застрахователни услуги. Но конкуренцията расте и предизвикателствата вероятно ви карат да предлагате още иновативни продукти. С какво печелите клиентите?
– В основата на банковия и на финансовия бизнес е доверието. Ние в Алианц Банк България много държим на доверието и откритата комуникация с клиента. Истината е, че няма уникален продукт или услуга на пазара, защото всяка институция може да създаде такива, а те лесно могат да бъдат копирани. Вярно е, че Алианц Банк България използва и застрахователни продукти – застраховане, животозастраховане, пенсионно осигуряване – но мисля, че пазарът предлага подобни решения и в други банки. Нашето ключово предимство е, че в друга кредитна институция клиентът може да получи същите продукти като комбинирани, но не и под шапката на един бранд.
В този ред на мисли, уникалност на продукта няма, уникално е обслужването. Ако обслужването е добро – доверието също е налице. А с доверието идва и това, което е най-важно – клиентът отново да се върне при теб.
В каква посока се развиват банковите продукти? Какво търси клиентът и какво предлагате Вие, за да отговорите на очакванията му?
– Клиентското преживяване е най-важният фактор при предоставяне на банкови услуги. Същността на банкирането през последните 200-300 години не се е променила. Разликата е, че в синхрон с технологичния напредък в днешно време клиентът може да осъществява разплащания не само по традиционния начин, но и онлайн. Най-важно обаче остава клиентското преживяване и емоцията, което носи нашето обслужване. В неговата основа са личното отношение и доверието. Ако едното го няма – системата не работи. Ако нямаш усещането, че си специален, ако продуктът и условията не отгворят на очакванията ти и ако доверието липсва, то бизнесът не може да функционира правилно Тези три фактора са неизменно свързани, но доверието е основното. Във финансовия свят то е най-важно.
Днес ние си набавяме необходимите стоки и услуги най-вече в интернет пространството. Те трябва да бъдат заплатени на място, за да ги получим. Това е същността на банкирането – платежни операции и кредитиране. Наша отговорност е те да бъдат предоставени по възможно най-бързия и добър начин.
- Променя ли се традиционното банкиране? Вие почти отговорихте…
– Да, променя се. В основата си традиционното банкиране отговаря на въпросите къде виждаш клиента, къде му предлагаш услугата и къде той може да използва това, което му предлагаш. Подходящ пример в случая е начинът, по който е строена една банка преди 150 години – с огромни салони и мрамор, които да вдъхват доверие – вид, който да показва, че институцията е непоклатима.
В нашето съвремие, същата операция, която преди изискваше клиентът да изготви платежно на място в банката, може да бъде извършена и на неговия смартфон или таблет. Заради това се промени и начинът, по който изглежда модерната банка – тя вече е в джоба ти или на ъгъла, където има банкомат и можеш да си изтеглиш пари. Тя ти дава възможност да не правиш на ръка голяма част от изисканата документация, а да я подготвяш вкъщи от компютъра и да я пуснеш, за да бъде обработена.
Когато говорим за същността на модерното банкиране, важно е да оценим и ролята на консултанта – на онзи специалист, който не само обслужва в клона, но е и истински съветник, защото подсказва кое е най-добро за клиента.
- Можем да заключим, че авторитетният банков клон е влязъл в телефона.
- Точно така! Затова вече никой не прави сгради, придружени от салони с 50 гишета.
- Но и клоновете на Алианц Банк България не са малко, това се вижда в София.
- За нас най-важно е да бъдем на разположение навсякъде и по всяко време. Покритието ни се определя от населението в България и неговите нужди, като разполагаме с общо 60 клона в страната. Това, разбира се, не означава, че не можем да направим още една точка на продажба на място, където има голям човекопоток.
- Планирате ли такива?
- Да, на място, където има голям човекопоток, но с по-различен формат в бъдеще – ще разполагаме с повече техника, с хора, които не обработват хартия, а разговарят с клиентите и предоставят правилния съвет. Стремим се да предложим повече консултации, защото това търси клиентът. Същността на самата банкова услуга – оставянето на депозит, предлагането на кредит, разплащането, дебитната и кредитната карта – остават същите.
- Може ли да прогнозирате какви промени ще настъпят на българския банков пазар, след като видяхме доста динамично развитие и само през тази година има консолидации на две банки? Има ли сигнали, че още банки ще се събират?
– Бъдещи сливания ще представялват проблем за големите банки, от гледна точка на защита на конкуренцията. За мен ще е по-интересно какъв отговор ще дадат колегите, които правят консолидации в четирите банки в момента, имайки предвид и сливането, което завърши миналата година. Фактически, шест банки участват в консолидации. Въпросът е как ще построят работата си тези банки, накъде ще се ориентират, колко ще спечелят и колко ще загубят от това.
Световната практика показва, че една от всеки три консолидации е успешна и това се отнася не само до банковия бизнес. Дали това е валидно и за българския пазар – да. Може ли България да бъде покрита от три големи банки – не. Трябва да има четири или пет големи институции и поне два пъти повече малки бутикови или строго специализирани банки.
Всеки един от нас в банковия бизнес, който е по-малък и се опитва да копира практиките на по-големите, няма как да бъде успешен. Затова ще се върна към началото на разговора ни, в който коментирахме предимствата на Алианц Банк България, и това, че ние не сме сами. Обединени с пенсионното и застрахователните дружества на Алианц на българския пазар, ние можем да бъдем в челната тройка на финансовите институции. Това се доказва от общия размер на активите, клиентската ни база, броя операции, клоновата мрежа, покритието и обема на бизнеса. Това е и уникалното за Алианц Банк България. Не самият факт, че предлагаме услуги, които могат да бъдат открити и в други банки, а че сме част от голямо семейство. По този начин, ние получаваме много предимства на местния пазар, но и имаме много задължения, като най-значимото е запазването на доверието.
Определено е интересно коя ще бъде Банка №1, №2 и №3 след две години, заради силната конкуренция. Важно е какво са планирали институциите на пазара след консолидациите, защото и конкуренцията е ключов фактор. Според мен това кой ще бъде №1 и №3 ще даде ракурс на целия пазар, а това дава възможност и на нас, по-малките банки, да достигнем до нови клиенти. При такива консолидации често клиентите и специалистите се чувстват не толкова обгрижени и щастливи и търсят отворена врата към още една финансова институция,
Наша цел никога не е било да ставаме Банка №1 на пазара. За нас най-важното клиентът да е №1. Затова доверието е в основата на всичко. Банковият бизнес е сериозен бизнес, той е за истински хора и истински човешки съдби. В него доверието е от значение. Доверие в силите на една организация. Това е онази част от работата, която наистина ни мотивира. Загрижени сме за победите, за личния и корпоративния успех на нашите клиенти.
Икономиките на Европа и България се забавят. Кои са предизвикателствата пред банките, ако бизнесът загуби инерцията си, защото вие сте зависими от планове му за развитие?
– Според мен няма индикации за забавяне на икономиката на България. През 2018 г. се навършиха десет години от последната голяма криза и хората започнаха да питат какво може да се случи, научихме ли си уроците. Важно е да разберем, че всяко едно забавяне на икономиката в глобален мащаб се отразява и у нас. Световната криза например се отрази в България с около две години закъснение. Много банки си взеха уроците, като се надявам, при бъдещо забавяне на икономиката да сме по-прагматични. И по-подготвени. Това би помогнало и на нас, и на клиентите.
Този път, за разлика от преди десет години, българската банкова система е много по-ликвидна и това е съществена разлика, защото депозитната база в България е много по-голяма от кредитния портфейл. Ако се върнем назад към историята, това, което направиха банките, е да затворят част от своята ликвидност, защото те също се финансираха и зависеха от външните пазари.
Съществената разлика в момента е, че пазарът е свръхликвиден, дори и в България, а позицията „капитал“ е по-добра, отколкото беше преди десет години.Смятам, че определено си научихме уроците как да процедираме при криза – как да общуваме с клиентите, какво да им предлагаме, кои линии да затворим, при кои да наблегнем на по-облекчени условия и т.н.
Искрено се надявам, че ако има забавяне в икономическото развитие, то да не ни доведе до криза или рецесия. За мен нещата са спокойни и няма повод за притеснение. За доказателство служи и увеличението на отчетения растеж – миналата година той беше 3,3% , а през 2019 г. – 3,8%. Това са добри резултати за България на фона на ръста на БВП, когато бяхме щастливи, достигайки 100 млрд. лева. Сега, вече гоним 110 млрд. лева номинално. Положителното е, че икономиката ни расте, дори и да наблюдаваме спад в броя на населението. Предизвикателството, което ни предстои, е да достигнем стандарти, доближаващи се до средните за Европейския съюз. Проблемът с конвергенцията... – Да, това е предизвикателството. Как ще се промени банкирането при евентуалното влизане на България в ERM II?
– Влизането в ERM II няма да се отрази на самото банкиране. Ние имаме валутен курс, фиксиран в евро, вече повече от 20 години. Чистата трансакция на пари също не е проблем. За мен влизането в ERM II и самият присъединителен механизъм би помогнал за по-добър ръст на икономиката.
Ако се върнем назад към 1994-1995 година, когато България правеше първи стъпки за присъединяване към НАТО и ЕС, икономиката ни растеше. Хората бяха положително настроени и имаше позитивна емоция. Надявам се да наблюдаваме същото развитие и в случая с ERM II. Това е една прекрасна емоция – ние ставаме част от една голяма, по-силна икономика. Тази обща валута може би ще направи българския пазар по-конкурентен и ще внесе повече доверие в него, което е предпоставка за разрастване на бизнеса в България. Повече бизнес ще раздвижи икономиката. А това, което правим ние, банките в България, е да обслужваме икономиката.
За мен пътят към присъединяването е също толкова важен, колкото и самото присъединяване. Този път е съвкупност от месеци и години, които ще дадат позитивен тласък на българската икономика. По този начин, ще има повече доверие, повече чуждестранни инвестиции, повече компании, които работят тук, но производството им е насочено към Европа. Те дори няма да се страхуват от хипотетичен валутен риск, а ще могат да правят разплащания в една и съща валута. Това за мен със сигурност е една положителна стъпка напред.
За банките ще настъпят промени със стандартите, Европейската централна банка и Европейският банков орган вече дадоха насоки как да се промени политиката на кредитните институции, за да се елиминира и най-малката заплаха от риск.
– Още по-добре! Това е по-добрият вариант, защото пазарът става по-подреден. Ясните правила помагат на всеки. За развитието на конкуренцията и доверието е изключително важно да има правила, които са по-добре структурирани и описани във всяка една точка на ЕС.