3 млрд. лв. са приходите в хазната за 2018 г. от налози върху тютюневите изделия

През 2018 г. приходите от облагането на тютюневите изделия в България достигат над 3 млрд. лв. или 9,5% от всички данъчни приходи в бюджета. По този показател България се нарежда на челните места в ЕС. Това става ясно от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) , базиран на наблюдения върху акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и развитието на незаконния пазар. 

Според данните само приходите от акцизи върху тютюневите изделия в България възлизат на 2,5 млрд. лв. и бележат постоянен ръст след 2015 г. Близо 97% от приходите от облагането на тютюневите изделия се формират от традиционните цигари. 

Причината за този ръст в приходите от акцизи върху цигарите (694 млн. лв. повече през 2018 г. спрямо 2014 г.) е спадът на нелегалната търговия след 2015 г. и съответно възстановяването на легалното потребление, както и покачването на акцизите след 2016 г., обясни пред журналисти старши икономистът на ИПИ Петър Ганев. 

Той добави, че нарастването на доходите и съответно повишаващата се ценова достъпност на цигарите също има своята роля. Комбинацията от по-високи акцизи и растящо легално потребление на цигари само през последната година (2018 спрямо 2017 г.) носи допълнителни 167 млн. лв. приходи, коментира той.

През 2018 г. делът на незаконните цигари в България е на рекордно ниски нива за страната – средно 5% от цялото потребление или около 700 млн. незаконни къса, става ясно от доклада на ИПИ. Investor.bg припомня, че миналата година сивият сектор бе оценен на 6,6%. Въпреки ниския дял на нелегалното потребление, то не е за подценяване – незаконните късове цигари например са чувствително повече както от цялото потребление на тютюн за свиване (изчислено в брой късове), така и от набиращите популярност бездимни тютюневи изделия (също измерено в късове). Общо криминалните приходи от нелегалното потребление на цигари през 2018 г. се изчисляват от ИПИ в рамките на 90-120 млн. лв.

Разбивката на данните по тримесечия за 2018 г. показва тенденцията към свиване на незаконната търговия, като през последното тримесечие на 2018 г. делът на нелегалните цигари достига 4,4% от пазара. В различните проучвания прави впечатление постоянната поява на нови незаконни „евтини бели цигари, които внезапно заменят предишни масово предлагани варианти. Последното безспорно говори за наличието на добре организирана нелегална дейност.

Според ИПИ прегледът на ценовата достъпност на цигарите в ЕС ясно показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни-членки и конкретно в България, въпреки по-ниските цени на цигарите. Средната цена на цигарите в България е с 20-25% по-ниски от тези в новите страни-членки и наполовина спрямо средните цени за ЕС. Въпреки това, три различни методологически подхода за изчисляване на достъпността на цигарите показват, че ценовата достъпност на цигарите в България е 1,6-1,7 пъти по-негативна спрямо средните нива за ЕС. През 2018 г. с разполагаемия нетен дневен доход на човек от населението в България могат да се закупят 5,8 кутии цигари, докато с разполагаемия доход в ЕС-28 могат да се закупят 9,3 кутии цигари. Това са съответно 17,1% от дневния разполагаем доход в България и 10,8% от този в ЕС.

От ИПИ припомнят, че на 20 май 2019 г. в целия Европейски съюз влезе в сила и системата за наблюдение и проследяване движението на тютюневи изделия. На практика всички цигарени опаковки вече имат уникален идентификатор, който позволява проследяването на пътя на всяка опаковка от фабриката до крайния потребител. Макар тази система да предизвика множество дискусии на европейско ниво – поради налагането на сериозна административна тежест върху легалните производители, тя може да бъде полезна от гледна точка ограничаване на незаконната търговия, твърдят икономистите. Според тях това ще важи особено в случаите, когато на даден пазар се разпространяват незаконно опаковки от друга държава.

В доклада е обърнато внимание и на това, че през 2017 г. в България е приета акцизната рамка за нагреваемите бездимни тютюневи изделия. Според записаното в него новата рамка отговоря на европейската практика за облагане на иновативните тютюневи продукти, а  ключовият въпрос за данъчната ставка също е решен по един от най-разпространените начини в Европа – акцизна ставка равна на тази, която се налага върху тютюна за пушене или в нашия случай 152 лв. за килограм тютюн. 

През 2018 г. се стигна до преразглеждане на законодателството и широка дискусия за облагането на новите изделия, в т.ч. с идеи за тотална промяна на акцизната рамката, която можеше да има тежки последици за този сегмент от пазара, припомнят от ИПИ. В крайна сметка беше прието сравнително консенсусно решение, което запази данъчната основа, но увеличи ставката на 233 лв./кг. Въпросът за облагането на нагреваемите бездимни изделия е важен, тъй като новите продукти навлизат доста успешно на родния пазар. Данните сочат, че за 2018 г. са обложени с акциз 148 тона тютюн под формата на нагреваеми изделия, което се равнява на около 486 млн. къса нагреваеми бездимни тютюневи изделия на пазара. Приходите за бюджета от акциз върху иновативните изделия през 2018 г. са в рамките на 23 млн. лв. Очакванията са приходите да се повишат чувствително през 2019 г., тъй като през по-голяма част от миналата година в сила беше старият акциз от 152 лв./кг., отчитат от ИПИ.