Макар и сравнително далечен, въпросът със счетоводното отчитане в публичния сектор е в основата на значителен брой неясноти и разминавания в българската фискална сфера. Последният доклад на Сметната палата за одит на финансовите отчети на бюджетните организации за 2018 г. отново повдига някои много интересни въпроси, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
От него е видно, че:
1) В България няма добре описана единна методология за счетоводно отчитане
Единна методология за счетоводно отчитане, подобна на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС) 2010, в нашата страна липсва. Принципите и правилата на счетоводното отчитане не са описани на едно място, така че да е ясно по какъв начин и с какви сметки следва да бъде направено то.
Бюджетните организации работят чрез инструкции, указания и отделни документи, например приеманата всяка година Единна бюджетна класификация от Министерството на финансите, които понякога противоречат на законите и на доброто и ефективно управление. По-големият проблем е, че това позволява управление на парче и задействане на администрацията единствено в случай на проблем. Всеизвестните ДДС-та (указанията на дирекция „Държавно съкровище“ на МФ) имат стойност, по-голяма от закон.
2) Принципът на начисляването не се използва достатъчно
Колкото и да е странно, в българския бюджетен сектор, особено що се отнася до данъчните приходи[1], все още се използва планирането и отчитането на касова основа – принцип, отдавна отречен в международната практика.
Според него сделката се отчита в момента на извършване на паричното плащане – например приходът от данък върху добавената стойност се отчита в момента, в който той постъпи по сметката на НАП, независимо за какъв период се дължи. Отчитането на начислена основа изисква да се интересуваме от момента, в който плащането става дължимо или стоката сменя своята собственост. В този случай всички приходи, разходи, задължения и вземания се отчитат тогава, когато е бил поет ангажимент те да бъдат извършени.
Предимствата на начислената основа при планирането и отчитането на държавния бюджет и консолидираната фискална програма са многобройни, включително:
по-точно - дава представа за реалната бюджетна позиция и задлъжнялостта на организацията; по-издържано е методологически - съвместимо е с вече изброените международни и европейски счетоводни стандарти и методологии; дава по-добра възможност за икономически анализ - счетоводната информация на начислена основа дава много добра аналитична основа за оценка на отделни бюджетни параметри, например инвестициите в публичния сектор, капиталовите трансфери и прочее, тъй като отчита с взаимовръзката между активите, стойността им и икономическото им третиране.
Поради това не е ясно защо Министерството на финансите все още не предприема стъпки към преминаването на цялото бюджетно планиране и отчитане на начислена основа. Нещо повече – България е член на Европейския съюз от повече от десет години и така или иначе има задължения да предоставя такава информация както пред Европейската комисия, Евростат, така и в рамките на Европейския семестър.
3) Прилагането на Международните счетоводни стандарти в публичния сектор в България (МПССП - International Public Sector Accounting Standards - IPSAS)[2] засега е мираж
Златният стандарт в счетоводното отчитане – Международните счетоводни стандарти – са сравнително неизвестни у нас по отношение на публичния сектор, независимо че те се използват в счетоводното отчитане на големите частни организации[3].
МССПС са единственият международно признат набор от счетоводни стандарти за публичния сектор. Те са изработени на основата на международните стандарти за финансово отчитане, които се прилагат повсеместно и в реалния сектор. Докладът на Сметната палата, обаче, отбелязва, че „Удовлетворяването на високите изисквания от международно признатата рамка за финансово отчитане е поставено под риск в България“.
Нашите впечатления показват, че приемането на МССПС в бюджетния сектор в България все още е далеч от възможното. Причините се коренят както в традиции, с които българската администрация трудно се разделя, така и в нежелание или неспособност да се предприемат необходимите стъпки, с които да се създаде рамката на модерно бюджетно счетоводство.
Какво може да се направи, за да се подобри счетоводната отчетност на бюджетните предприятия и на публичния сектор като цяло?
1) Въвеждане на единна методология за отчитане в публичния сектор, базирана на МССПС или Европейските счетоводни стандарти в публичния сектор (ЕССПС). Това ще удовлетвори търсеното по-високо качество на отчитане. Принципите, които са залегнали в тях, следва да станат водещи и в България, като методологията следва ясно да описва и обхваща всички възможни казуси и случаи, възникващи при счетоводното отчитане. Тя следва да включва:
Възприемане на принципа на начисляването за всички приходи, разходи, вземания, задължения и финансирания.
Обсъждане и избор на методология на начисляване на данъчните приходи. Обсъждане и избор на методология на планиране на централния бюджет. Обсъждане и избор на методология за отчитане на потоците от европейски средства и ефекта им върху бюджета. Осигуряване на съответствие със счетоводното отчитане на останалите сектори в икономиката (нефинансови предприятия, паричен сектор, домакинства).
2) Създаване на капацитет и инфраструктура за въвеждане на новата методология – например чрез обучения на всички счетоводители и финансови контрольори на бюджетните организации как да я използват, създаване и разпространение на информационни системи, които да подпомагат процеса и др.
Състоянието на националните сметки, тяхното качество, информационните системи и осигуряване и аналитичният капацитет са от ключово значение за успеха на въвеждането на начисленото планиране и отчитане в публичния сектор. В случая не говорим само за хора, но и за умения и наличие на всички необходими условия за правилно и коректно анализиране на счетоводната методология.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
[1] Съгласно изричните указания на министъра на финансите в ДДС №20 от 2004 и №10 от 2009 г.
[2] Европейският съюз разработва своя версия на МПССП – Европейски счетоводни стандарти в публичния сектор (EPSAS), които по смисъл и съдържание не се различават съществено от международните. Повече информация може да се намери тук.
[3] Закон за счетоводството, чл. 22а.