Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се понижава до 0,67% в края на март от 0,716%, колкото беше в края на миналата година. За сравнение, в края на първото тримесечие на тази година процентът в Румъния е 4,8%, в Полша – 2,75%, в Унгария е 3,03%, в Хърватия – 2,07%, а в Чехия – 1,82%. Нивото на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България е най-ниското за държавите от региона на ЦИЕ, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС.
Тези сравнения прави Асоциацията на банките в България (АББ) в тримесечния си информационен материал с основни акценти върху икономиката и банковия сектор на България през първото тримесечие на 2019 г.
В анализа си за икономиката на България от АББ се позовават и на тримесечното издание „Икономически преглед“ Българска народна банка, в което се посочва, че през първата половина на 2019 г. реалният БВП на България ще продължи да нараства на тримесечна база, с основен принос на вътрешното търсене, движено от очаквано нарастване на правителствените инвестиции и в по-малка степен – от частното потребление.
Рисковете пред прогнозата си в централната банка оценява като ориентирани в посока реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП. Те ще се влияят от външната среда, поради несигурност за икономическия растеж на някои важни за България търговски партньори, възможността за излизане на Обединеното кралство от ЕС без споразумение, както и поради потенциално въвеждане на нови външнотърговски протекционистични мерки.
Вътрешен фактор, който според БНБ може да създаде несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции.
От банковата асоциация посочват, че българската икономика отбелязва растеж от 3% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година, който се движи основно от частното потребление, правителственото потребление и инвестициите на компаниите. За сравнение средният растеж за Европейския съюз през периода октомври-декември 2018 г. е 1,5% на годишна база, а този в еврозоната – 1,2% на годишна база.
Държавен сектор
По предварителни данни на финансовото министерство в края на март държавният бюджет е с положително салдо в размер на 1,8 млрд. лева. Излишъкът по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 1,6% от прогнозния БВП. За април 2019 г. МФ очаква бюджетен излишък от 2,68 млрд. лв. (2,3% от прогнозния БВП).
Постъпилите приходи и помощи по КФП за периода януари-март 2019 г. са в размер на 10,86 млрд. лв. (9,4% от БВП). Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 13,4% на годишна база. През първото тримесечие на 2019 г. разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) възлизат на 9,05 млрд. лв. (7,8% от БВП). За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2018 г. бяха в размер на 8,6 млрд. лв. Размерът на фискалния резерв към 31 март 2019 г. е 10,33 млрд. лв.
Делът на държавния дълг спрямо БВП намалява до 22,6% в края на 2018 г. от 23,1% в края на септември 2018 г. България остава на трето място по този показател след Естония (8,4%) и Люксембург (21,4%). Нивото му е под средното за ЕС, което е 80,1% в края на четвъртото тримесечие на 2018 г. Министерството на финансите предвижда намаление на съотношението държавен дълг/БВП до 20,5% в края на тази година и спад до 17,7% от БВП в края на 2021 г.
В края на първото тримесечие на 2019 г. бюджетният излишък възлиза на 1,6% от БВП.