Възложените за събиране дългове намаляват близо два пъти за година

През тази година ще има сделки за по-големи фирмени и обезпечени портфейли, като обемът им ще е между 1,8 и 2 млрд. лева, колкото и през миналата година. Това прогнозираха  от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ).

По-малко длъжници

Около 50% е спадът в броя на възложените  за събиране необслужени дългове – през миналата година те са над 1,221 милиона при 2,633 милиона през 2017 г., показва проучване на компанията за пазарни проучвания  „ИПСОС България“. То обхваща обработваните дългове на компаниите от асоциацията, които представляват 80% от сектора.

2018 е годината с намаляващи задължения и бум на продажбата на дълг от финансовия сектор. Банковият сектор ще продължи да изчиства натрупаните лоши задължения както от потребители, така и от фирми, чрез масирани продажби, очакват в браншовата организация. След понижението през 2017 година обемът на изкупените дългове значително нараства, като през 2018 г. общата му стойност е 1,905 млрд. лева при 772 млн. лева година по-рано, пресмятат колекторските фирми.

Райна Миткова, председател на асоциацията, обяснява спада на необслужваните задължения в страната като функция на благоприятната икономическа обстановка. „Потребителите се радват на стабилни и растящи доходи  и обслужват по-добре задълженията си", коментира тя и посочи, че кредитиращите институции имат вътрешен ресурс за събиране на задълженията, но и ги продават на по-ранен етап.

По данни на АКАБГ през 2018 г.  средният размер на дълга е 1161 лева на фона на 775 лева през 2017 г., като стойността му се приближава до средната брутна работна заплата за миналата година. Въпреки покачването на средния размер намалява броят на възложените случаи, спада и обемът на нововъзложения дълг – при 2,040 млрд. лева през 2017 г.  през 2018 г. той е 1,418 млрд. лева.

Продажба на дълг

В разпределението на кредиторите колекторските форми отчитат ръст в дела на банковите продукти, които им се възлагат. При близо 42% от всички „лоши“ вземания  през 2017 г.  през изминалата година банките заемат 51% и тенденцията е в унисон с повишената кредитна активност на сектора. "Причината е, че след стрес тестовете тези кредитни институции подхождат много внимателно към некоректните си платци на значително по-ранен етап – между 30 и 90 дни след датата на забавяне", каза Лилия Димитрова , която е член на управителния съвет на колекторската асоциация. Тя отчете, че делът на бързите кредити намалява от малко над 30% до 19% през миналата година, като небанковите институции също предпочитат да продават на по-ранен етап, вместо да събират задълженията си. 

В асоциацията пресмятат, че 2018 г. е рекордна за изкупени дългове. Имало е рекордни сделки почти всяко тримесечие, като най-активни с много големи предлагани портфейли са банките и небанковите финансови институции. „Банките продават портфейли, натрупани по време на кризата“, каза Димитър Бончев от колекторската асоциация.

Той открои тенденциите, а именно – силно увеличение на размера на портфейлите, като банките остават водещи фактор в този ръст, като се появяват все повече фирмени портфейли и такива с обезпечения. "Това се дължи и на новите политики в управлението на вземанията им, които са съобразени с регулаторните изисквания, както и изискванията за провизиране, залегнали в новия международен счетоводен стандарт IFRS 9. Трябва да отбележим много ясно, обаче, че големите обеми не се дължат на натрупване на нови проблемни експозиции, а на изчистване на такива, кумулирани в годините на кризата основно", подчерта експертът.

Бончев информира, че при небанковите финансови институции през миналата година "се поддържаха едни стабилни нива на продажби". Той разкри, че при тях спецификата е, че те продават на доста по-ранен етап, в сравнение с банките, а именно между 180 и 360 дни възраст на задълженията, продават и доста по-регулярно, като все по-голяма популярност набират и рамковите договори с ежемесечни прехвърляния на вземания, които отговарят на строго заложени предварително в договора критерии и условия. "При тях, респективно, единичните обеми не са толкова големи, но с натрупване за годината достигат до 15-20 млн. лв. за някои отделни кредитори", уточни представителят на браншовата организация.

Заплахата на междуфирмената задлъжнялост

От АКАБГ регистрират допълнителен спад спрямо предходната година и при междуфирмените вземания, като обемът на възложените за събиране вземания през 2018 г. е 60 млн. лева, а година по-рано – 71,5 млн. лева.

През миналата година българските компании отчитат най-добрите показатели по редовност на плащанията през последните пет години.  В икономически възход фирмите се ориентират приоритетно  към продажби, като събирането на на вземания обаче остава без фокус.

По думите на Райна Миткова цифрата на междуфирмената задлъжнялост в България гравитира около БВП на страната и притесненията са, че при следващ неблагоприятен икономически цикъл българският бизнес ще влезе неподготвен със своята ликвидност в евентуална криза. Като рискови сектори тя посочи недвижимостите и пазара на имоти, а като най-най-добре подготвен ИТ сектора.

Профил на длъжника   Профилът на длъжника в България е млад мъж, около 30-годишен, който не съумява да прецени правилно приходите и разходите си, а живее динамичен живот, който го кара да взима спонтанни решения. Той е със средно или висше образование, на трудов договор, като най-често е от градовете Пловдив, Бургас и Стара Загора.

За първи път София е в добрата статистика. Най-съвестно покриват вноските си освен софиянци жителите на Русе и Враца, която само преди няколко години беше устойчив първенец по дял некоректни платци. За повишаване на финансовата грамотност асоциацията на колекторските фирми продължава инициативата си „Мисия платено“ с лекции пред гимназисти, актуализиран с последните законодателни промени е и „Наръчникът  на длъжника“.