През септември БНБ затяга проверките на клиенти при платежните услуги

Ползите от електронните платежни услуги, свързани с по-голямо удобство и бързина, следва да бъдат наравно разглеждани с произтичащите от тях рискове, които от своя страна трябва да бъдат умело управлявани. Това каза подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова при откриването на „Годишна Fintech конференция, 2019“. Тя напомни, че Втората директива за платежните услуги поставя основен акцент върху сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ.

“През тази година предстои въвеждане на изискванията на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента, които ще заменят действащите сега Окончателни насоки относно сигурността на плащанията в интернет от 2014 г., издадени от Европейския банков орган”, обясни Стоянова.

По думите ѝ най-късно до 14 септември 2019 г. доставчиците на платежни услуги по електронен път трябва да установяват идентичността на платеца, като използват поне два независими елемента – парола и еднократен динамичен код, генериран чрез токен устройство или съобщение през мобилния телефон.

Подуправителят на централната банка съобщи, че през тази есен ще има още едно предизвикателство пред доставчиците на платежни услуги, които трябва да отговарят на Втората директива за платежните услуги. Те се отнасят до изискванията към интерфейсите, чрез които доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, ще се свързват с доставчиците на новите два вида платежни услуги – по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Тъй като тези услуги ще се извършват изцяло в интернет среда, прилагането на тези изисквания ще доведе до нови възможности за потребителите, развитие на иновативни бизнес модели и същевременно ще се гарантира сигурността и надеждността на предлаганите платежни услуги, уверява Нина Стоянова.

Тя напомни, че доставчиците на платежни услуги вече правят годишна оценка на операционните рискове и тези, свързани със сигурността, като наблюдават и докладват пред БНБ значими операционни или свързани със сигурността инциденти. “Всички тези промени в правната рамка имат за цел да осигурят сигурна среда, съответстваща на динамичното развитие на технологиите”, смята подуправителят на управление „Банково“.

Нина Стоянова  информира какво се предприема и за развитието на един важен и голям проект в областта на платежната инфраструктура. “От ноември 2021 г. Евросистемата планира внедряването на консолидирана платформа за TARGET услуги, която ще обединява на техническо и функционално ниво трансевропейската платежна система TARGET2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities и услугата за обработка на незабавни преводи в евро TIPS (TARGET Instant Payments Settlement Service), посочи Стоянова. – От 2022 г. към интегрираната платформа ще се включи и системата за управление на обезпечения ECMS (Eurosystem Collateral Management System).”

Според подуправителя консолидираната платформа ще предлага на пазара подобрени и модернизирани услуги, като се предвиждат  значителни промени от бизнес и техническо естество – достъпът до всички TARGET услуги ще се извършва през нов хармонизиран интерфейс, всички клиентски и междубанкови съобщения, които в момента се използват в TARGET2, ще се заменят с нови, в XML формат съгласно стандарт ISO 20022. Нина Стоянова уточни, че ще бъдат внедрени нови функционалности, свързани с коригиращи преводи, както и нова концепция за управление на ликвидността. В допълнение ще бъде осигурена възможност за конкуренция между доставчиците на мрежови услуги, които ще осигуряват свързаност на банките с консолидираната платформа.

“Процесът по подготовка за присъединяване към новата консолидирана платформа вече започна. БНБ координира дейностите по този нелек проект с Европейската централна банка, с банките и операторите на спомагателни системи, участници в TARGET2”, обяви Стоянова.

Подуправителят на централната банка отчете, че през последните години в България се наблюдава постоянен ръст на безналичните плащания, в това число наредените по електронен път, което се вижда в статистическите данни.   За периода 2015 – 2017 г. броят на плащанията, извършени с карти, е нараснал с 63%, а тяхната стойност - с 82%. За същия период броят на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС, се увеличава с 43%, а стойността на тези плащания с 91%. През 2017 г. 56% от нарежданията за кредитен превод са били направени от ползвателите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи.