В деня на Свети Валентин България се обясни още по-силно в любов към еврозоната, след като е напът и законово да се обвърже с нея.
По-конкретно - законопроект на финансовото министерство урежда вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки. Според предвижданите изменения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, публикувани в сайта на МФ, България трябва да прехвърли част от събраните около 472 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. За 2018 г. Управителният съвет на Българската народна банка определи обща сума на годишните вноски на банките във Фонда за преструктуриране на банките в размер на 122 млн. лв.
Тъй като споразумението ще влезе в сила от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество, което се очаква най-рано през лятото на 2019 г, сумата вероятно ще бъде и по-голяма. Вноски ще се правят всяка година, като размерът се определя от ЕЦБ. Действително вноската е минимална на фона на натрупана сума в този фонд, но за страна като България, е сериозен залък. Фондът на еврозоната за спасяване на банки в несъстоятелност възнамерява да държи почти 33 млрд. евро през 2019 г. спрямо 25 млрд. евро за 2018 г.
Тези пари ще се използват за спасяване на чужди банки, но пък България също ще може да се възползва от ресурса на фонда, ако се наложи оздравяване на някоя българска кредитна институция.
Критиците на процеса по присъединяване към ERM II, банковия съюз и еврозоната обаче твърдят, че участието на България в Единния фонд няма да е толкова изгодно, колкото изглежда на пръв поглед, а влизането на страната ни в Банковия съюз ще има висока цена, тъй като на практика някой друг ще се разпорежда с нашите средства. Проблемите са няколко. От една страна мнението на страната ни няма да се взима под сериозно внимание, а от друга – след установяването на тясното сътрудничество преценката дали една кредитна институция да бъде преструктурирана или ликвидирана зависи от Европейския банков надзор и ЕЦБ. Досегашната практика на действие на Единния фонд показва, че малките банки с активи под 50 млрд. евро преминават към процедура по обявяване в несъстоятелност. Спасяват се обикновено големи европейски банки.
Освен това го има субективизмът при взимането на подобен тип решения, касаещи малка страна като България, известна с корупцията си.
„Наред с прехвърлянето на първоначални средства и последващи вноски от кредитните институции във ФПБ към ЕФП, с присъединяването на Република България към ЕМП, ще се въведе задължение за кредитните институции, лицензирани в България, да правят вноски в бюджета на ЕСП в съответствие с разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2361 от 14 септември 2017 година относно окончателната схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране“, се посочва още в мотивите.
По регламент единният фонд за преструктуриране е свързан с втория стълб на банковия съюз. На основание Регламента за Единен механизъм за преструктуриране, България следва да участва в този механизъм, включително и в Единния фонд за преструктуриране, от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество. Предвид това нашата страна следва да изпълнява и ангажиментите, които произтичат от Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. За целта България трябва да предприеме всички необходими мерки, за да ратифицира и депозира инструментите за ратификация, преди решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество.
В мотивите на законопроекта на МФ се посочва още, че БНБ и КФН като органи за преструктуриране, съответно национални органи за преструктуриране по смисъла на Регламент (ЕС) № 806/2014, следва да изпълняват задачи и да приемат решения за преструктуриране като спазват насоките и общите указания, издадени от ЕСП до органи за преструктуриране, и да предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията по въпросния регламент.
В тази връзка, както и предвид на това, че във Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) се набират средства, освен от кредитните институции, и от клонове на кредитни институции от трети държави, които са извън обхвата на Единния механизъм за преструктуриране, законопроектът предвижда прехвърляне на ФПБ към Централната банка и обособяването в него на два подфонда, съответно подфонд с цел финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по този закон само по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави, и подфонд за набиране на вноски по членове 69, 70 и 71 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и прехвърлянето им към ЕФП.
Поради тази причина функцията по изчисляване на вноските на кредитните институции, лицензирани в България и инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на регламента, преминава към ЕСП.
Законопроектът предвижда и учредяване на мостова банка и дружество за управление на активи към органа за преструктуриране. Казано по-ясно мостовата банка ще бъде тази, която ще поема проблемните кредити. В общия случай, когато една банка се преструктурира, мостовата банка я поема и я продава. Това ще банка, която по съкратена процедура получава лиценз от БНБ и право да вземе работещата част от активите на преструктурираната банка, както и всичките й задължения, обезпечени с държавна гаранция. Разликата между сумата на тези активи и задълженията се попълва от Фонда за преструктуриране на банките и ако се наложи - от държавата.
Подобни опции за финансова „реанимация“ ги има и в сегашното законодателство, и то още от 2015 г., след като Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции бе приведен в съответствие с европейските регулации и бе създаден Националния фонд за преструктуриране.
В момента обаче има някои несъответствия между закона и Директива 2014/59/ЕС относно финансирането на капитала на мостовата институция и дружеството за управление на активи. Новият вариант за закона предвижда, че капиталът на мостовата банка, мостовия инвестиционен посредник, мостовия финансов холдинг и дружеството за управление на активи може да се финансира не само със средства от Фонда за преструктуриране на банки, и съответно инвестиционни посредници, но частично и чрез преобразуване на приемливи задължения на институцията в режим на преструктуриране в обикновени акции на мостовата институция или по друг начин.