Депутатите приеха на второ четене рамката на държавния бюджет за 2019 г., както и отделните бюджети на министерствата. Дебатите по план-сметката продължава и в момента.
Традиционно, освен че разискванията се провеждат извънредно и обикновено продължават до малките часове на нощта, относно приходната част не беше прието нито едно предложение на опозицията. От БСП внесоха предложение за премахването на плоския данък и заменянето му с прогресивна скала, което не успя да получи подкрепа. От партията на Корнелия Нинова поискаха и повече пари за ваучери за храна, но и това не бе прието. В момента фирмите имат право да изплащат до 60 лв. месечно от заплатите на служителите под формата на ваучери, като за 2019 г. квотата, одобрена в държавния бюджет, е на стойност 320 млн. лв.
Искането на социалистите за създаването на Национален фонд за инвестиции също не беше прието. Отхвърлена беше и идеята с над 500 млн. лв. да се вдигне държавният трансфер към НОИ за увеличаване на пенсиите.
Както и на заседанието на ресорната бюджетна комисия, Дора Янкова от БСП обяви, че разчетите за догодина всъщност задълбочават големите разлики между регионите в страната.
„Бюджетът носи със себе си все по-големи и по-големи неравенства. Ще продължи да отдалечава България от Европа“, каза депутатът от БСП Жельо Бойчев. Според него в бюджета се запазва съотношението на данъчна тежест, на 70% приходи от косвени данъци за сметка на преките данъци. Това по същество прехвърля тежестта върху най-нискодоходните групи, обясни Бойчев. Той предупреди, че и догодина няма да се изпълнят капиталовите разходи, които се залагат, и обвини управляващите, че използват това перо като буфер за непредвидени плащания, а не като средство и стимул за икономически растеж.
Иначе, догодина държавата ще плаща най-много средства за персонал - 5,1 млрд. лв. при 4,4 млрд. лв. за 2018 г. Според законопроекта приходите ще бъдат 43,8 млрд. лв. или с близо 4,6 млрд. повече спрямо текущата година, а разходите ще достигнат 44,45 млрд. лв., което пък е 5,8 млрд. лв. повече от очакваното за тази година. Основните направления за допълнителните разходи са повишаването на пенсиите и на заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата за сигурност. Очаква се дефицит в края на 2019 г. в размер на 0,5% от БВП или около 600 млн. лв. Също така 3,7 млрд. лв. ще бъдат трансферите за общините, 4,2 млрд. лева за ДОО и 1,4 млрд. лв. за НЗОК. През 2019 година България ще внесе над 1,2 млрд. лева в общия бюджет на ЕС.
По ведомства депутатите приеха с 90 гласа „за“, 48 гласа „против“ и без въздържали се бюджета на съдебната власт. Исканията на опозицията за повече пари бяха отхвърлени. Предвижда се приходите да са в размер на 116 млн. лв., от които 100 млн. лв. са от съдебни такси. През 2019 г. разходите са над 704,3 млн. лв. Най-голям е делът на текущите разходи – 677,3 млн. лв. и капиталовите разходи, които са в размер на 26,3 млн. лв. Най-много средства ще разходва съдебната власт за съдилища – 343,8 млн. лв., за прокуратурата – 260 млн. лв., и за Висшия съдебен съвет (ВСС) - малко над 51 млн. лв. Според бюджета максималните размери на разходите са 704,3 млн. лв., но могат да се увеличават с до 20% по решение на ВСС.
Догодина депутатите ще разполагат с бюджет от 79 млн. лв. Приходите по бюджета на Народното събрание се прие да бъдат 1,5 млн. лв., от които 1,3 млн. лв. са от собственост. През 2019 г. парламентът ще може да натрупа разходи в размер на 34,3 млн. лева. Със свое решение народните представители ще могат да увеличат тези разходи с до 20%, както е и тази година.