Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на септември нараства с 0,9% (313,6 млн. евро) на годишна база като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на третото тримесечие на тази година той възлиза на 33,718 млрд. евро и представлява 63,9% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).
За сравнение, преди година съотношението беше 64,7% от БВП (33,404 млрд. евро), а преди малко повече от две години – над 75%.
При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни към 30 септември се увеличават с 1% (321,1 млн. евро), когато възлизаха на 33,397 млрд. евро и бяха 64,6% от БВП.
Според прогнозата на централната банка през тази година БВП ще е 53,639 млрд. евро, като по данни на Националния статистически институт през 2017 г. той беше 50,429 млрд. евро.
В края на септември дългосрочните задължения достигат 25,666 млрд. евро, като за една година намаляват с 0,3% (67,8 млн. евро).
Краткосрочният дълг в края на септември възлиза на 8,052 млрд. евро (23,9% от брутния дълг, 15,3% от БВП) и нараства с 381,4 млн. евро (5%) на годишна база.
В БНБ напомнят, че в края на третото тримесечие на миналата година краткосрочните задължения бяха 7,670 млрд. евро – 14,8% от БВП.
Дългът на централната и местната власт
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 5,616 млрд. евро (10,6% от БВП), като задълженията на сектора се понижават за една година с 6,9% ( 414,4 млн. евро).
Задълженията на банките
Външните задължения на сектор Банки в края на септември са 4,649 млрд. евро (8,8% от БВП) и нарастват с 8,8% (377,5 млн. евро).
Задълженията на търговските фирми и домакинствата
В края на септември вътрешнофирменото кредитиране нараства с 1,9% (234,4 млн. евро) на годишна база и достига 12,688 млрд. евро.
За девет месеца полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 4,339 млрд. евро (8,2% от БВП) при 3,607 млрд. евро (7% от БВП) за периода от януари до септември 2017 г.
От тях 284,6 млн. евро (6,6% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 85,9 млн. евро (19,7% от общия размер) за сектор Банки, 1,492 млрд. евро (34,4%) за Други сектори, а на 1,704 млрд. евро (39,3%) възлиза вътрешнофирменото кредитиране, изчислиха в централната банка.
Вътрешнофирменото кредитиране за една година нараства с 1,9% (234,4 млн. евро). От януари до септември полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 4,339 млрд. евро (8,2% от БВП) при 3,607 млрд. евро (7% от БВП) за същия период на миналата година
От тях 284,6 млн. евро (6,6% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 856,9 млн. евро (19,7% от общия размер) за сектор Банки, 1,492 млрд. евро (34,4%) за Други сектори, а 1,704 млрд. евро (39,3%) са вътрешнофирмено кредитиране.
За девет месеца България е платила 4,126 млрд. евро (7,8% от БВП) по обслужването на брутния външен дълг, при 4,418 млрд. евро (8.6% от БВП) за периода от януари до септември 2017 г.
Нетният външен дълг в края на септември е отрицателен в размер на 3,689 млрд. евро, като намалява с 2,623 млрд. евро (245,9%) спрямо края на 2017 г. (отрицателна стойност от 1,066 млрд. евро.
Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 2,944 млрд. евро, 8,5%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 321,1 млн. евро, 1%).
Нетният външен дълг намалява със 163,9% (2,291 млрд. евро) за една година, когато имаше отрицателна стойност от 1,398 млрд. евро.
Investor.bg припомня, че премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова също очаква през следващите години дългът да продължи да пада, като през тази година ще бъде 23% от БВП, а догодина – 21,3%.
17:13 | 12.09.22 г.