Общините с отрицателно бюджетно салдо към края на третото тримесечие на 2018 г. са 112, става ясно от данни на Министерство на финансите (МФ). За сравнение, по същото време на миналата година с дефицит са били 84 общини.
Към края на деветмесечието при общините се наблюдава и по-слаба инвестиционна активност като дял на капиталовите разходи от общите такива – 11,3%, сравнено с данните към края на 2017 г., когато средната стойност на този показател за страната е 12,35%. Спрямо средното равнище на показателя от 9,39%, отчетено към същия период на миналата година, се наблюдава подобрение.
Броят на общините, които имат дял на капиталовите разходи по-висок от средното равнище за страната в края на третото тримесечие на 2018 г., е 92 при 118 за същия период на миналата година и 120 към края на 2017 г. Трябва да се отбележи, че едва 11 общини имат ниво на този показател над 30% (10 в края на предходната година).
Комплексният анализ на показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност, просрочени задължения, поети ангажименти и задължения за разходи за третото тримесечие на 2018 г. показва, че с най-добри параметри на тези показатели са общините: Столична община, Пловдив, Русе, Бургас, Несебър, Панагюрище, Челопеч, Златица, Божурище, Иваново.
Средният дял на приходите в общите постъпления за страната нараства до 40,59% спрямо 38,39% в края на 2017 г., но остава по-нисък спрямо същия период на миналата година, когато е 42,08%. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления по-висок от средния за страната е 34, при 38 в края на 2017 г. и 42 година по-рано.
Приходите превишават разходите за местни дейности към края на третото тримесечие на 2018 г. при 18,1% от общините или при 48 общини, намаление спрямо същия период на миналата година, когато са били 20 % или 53 общини. В края на 2017 г. този резултат се наблюдава само при 9% от всички общини или 24 общини.
Наличните в края на септември 2018 г. задължения за разходи към годишния размер на разходите на общините намалява до 3,9% (при 4,6% към 30 септември 2017 г. и 7,2% към 31 декември 2017 г.). Броят на общините, превишаващи средните нива за страната, е 86 при 84 за същия период на миналата година и 63 към края на 2017 година.
Към края нс септември в 19 общини задълженията за разходи към годишния размер на разходите превишава 15 на сто (при 25 общини за същия период на миналата година и 27 към 31.12.2017 г.). Като цяло, приходите на общините са около 40% от общия размер на постъпленията им (приходи и трансфери), като делът на общините с равнище на този показател над средното за страната е 14,3% (около 38 общини), показват още данните на МФ.
Просрочените задължения на общините към края на третото тримесечие са в размер на 141,1 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 132,2 млн. лв., като са формирани от 132 общини, представляващи 49,8% от общия брой общини. Над 50%, или 133 общини, завършват третото тримесечие на 2018 г. без просрочени задължения в бюджета. Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 36,6% или 97 общини, като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 39,1 млн. лева.
В същото време 48 общини, представляващи 18,1% от всички, увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 18,1 млн. лева. Само 4 общини (Генерал Тошево, Ябланица, Разград, Котел) запазват размера на просрочените си задължения без изменение в рамките на последната година. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 3,1 млн. лв. и съставляват около 2,4% от размера на просрочените задължения в бюджета.
Общинският дълг и общинските гаранции към края на септември възлизат на 1,3 млрд. лв., в т.ч. 589,8 млн. лв. вътрешен (43,6%) и 763,2 млн. лв. (56,4%) външен дълг. Голяма част от общинския дълг и общинските гаранции – 1,1 млрд. (84,7%), са предназначени за финансиране на инвестиционни проекти. Дългът на Столична община формира 53,1% от общия размер на дълга. Спрямо края на 2017 г. размерът на общинския дълг и общинските гаранции се увеличава с 91,2 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешния дълг с 6,1 млн. лв. и увеличение на размера на външния дълг с 97,3 млн. лв.