Заради обвързаността на курса на българския лев с еврото случващото се в еврозоната директно се пренася в българската икономика. В края на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) ще приключи политиката по наливане на пари в икономиката чрез изкупуване на активи с количествени улеснения. До края на лятото на следващата година най-вероятно ще има и увеличение на лихвените проценти.
Това прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов в рамките на годишната конференция „Банките и бизнесът“ на в. Капитал.
След паричния стимул
„Като цяло тази политика на сериозни стимули дава резултат. След този стимул ние видяхме подобряване на икономическата активност в цялата еврозона. То е повсеместно, дори в страни от периферията със силни структурни проблеми като Италия, като Португалия, които също растяха, но с по-бавни темпове. Това е аргументът, че приливът повдига всички лодки, дори пробитите. Основният въпрос е дали това е движено изцяло от паричния стимул или от структурни подобрения", коментира ръководителят на управление „Емисионно“ в централната банка.
В анализа си за банковата политика в еврозоната Христов посочи, че има две страни, които не са прекарали две години във валутно-обменния механизъм ERM II - Гърция и Италия. Именно заради случващото се в тях правилата са променени и за нашата страна.
"Ние сме приели към единния надзорен механизъм, с цел да можем да се присъединим към ERM II, като условието е двата процеса да станат едновременно. Ако след преминаването на оценката на ЕЦБ за готовност на присъединяване на страната към единния надзорен механизъм ние нямаме позитивно решение за ERM II, нито един от двата процеса няма да се случи", каза Калин Христов и напомни, че именно заради това от ЕЦБ започнаха проверка на качеството на активите и стрес тестове на шест български банки.
Той посочи, че ERMII е официален критерий за влизане в еврозоната и напомни, че за 22 години във валутен борд страната ни е доказала, че няма напрежение, а следващите две години престой в „чакалнята“ ще са „дежа вю“, но много ще зависи от това как ще работи икономиката ни.
Подуправителят потвърди, че ERMII е политическа конструкция, формат, и решенията се вземат от финансовите министри на страните от еврозоната плюс ЕЦБ.
„Процесът на оценка на критериите по европейския надзорен механизъм сега върви в законодателството – надзорният мандат от БНБ да се прехвърли в ЕЦБ, като целта на това решение е критериите от европейската директива да са еднакви за всички страни от еврозоната. В законодателството ще се приемат закони за надзорни практики, за правна сигурност. Ще се направи преглед на активите на банки и процесът на стрес теста ще се контролира от ЕЦБ, която определя мотодологията. Тя определи и шестте банки“, коментира подуправителят на БНБ.
Той е на мнение, че по време на стрес тестовете банките извън обхвата на проверките технически имат "кокурентно предимство", защото ще продължат да насочват ресурса си към кредитиране.
Xpиcтoв oчaĸвa peзyлтaтитe oт cтpec тecтoвeтe нa EЦБ, ĸoитo щe oбxвaнaт "УниKpeдит Бyлбaнĸ", "Бaнĸa ДCK", OББ, "Инвecтбaнĸ", "Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa" и "Цeнтpaлнa ĸooпepaтивнa бaнĸa", дa нe ce paзличaвaт мнoгo oт нaпpaвeнитe oт БHБ пpeз 2016 г. "Meтoдoлoгиятa, ĸoятo пoлзвa EЦБ, нe ce paзличaвa мнoгo oт изпoлзвaнaтa oт БHБ, тaĸa чe нe тpябвa дa имa изнeнaди. Paзлиĸaтa e, чe тoзи път щe бъдaт paзглeдaни нe вcичĸи бaнĸи нa пaзapa, a caмo шecт oт тяx", каза още тoй.
Процесът на нормализация
Калин Христов е категоричен, че като цяло в момента кредитирането расте с много бързи темпове, а икономиката вече е под върховата си форма, което означава, че е трябва подготовка за следващия негативен икономически цикъл.
„Преди две години растежът се движеше от износа, но сега той е доминирн от потреблението и това се вижда от банковата статистика за миналата година и първите шест месеца на тази. Има масирано преоценяване на лихвите по депозитите, което се пренесе при кредитите. От средата на 2015 г. има спад на лихвения марж с 1,5%. Имаме масирано преоценяване на риска в двете страни на баланса – на лихвите по депозитите на домакинствата и допълнителния стимул за ливъридж – да се вземат парите от домакинствата, има ръст при ипотечните заеми. При намаления лихвен марж банките потърсиха увеличение в платежнитеи услуги, но дори и този потенциал е изчерпан“, убеден е банкерът.
Според него „нормализацията“ първо ще започне при депозитите и ще се принесе при кредитите. При новия цикъл ще има ново провизиране, което ще доведе до намаляване на печалбите на банките.
Как домакинствата ще понесат увеличението на лихвите особено при ипотечните кредити Калин Христов определи като политико-икономически въпрос, като подчерта, че домакинствата са и гласоподаватели. Подуправителят на БНБ предупреди, че това носи риск, за който трябва да се мисли и управлява отсега.
По думите на Калин Христов „масираният лихвен риск и нормализацията на лихвените нива“ могат да накарат управителният съвет на БНБ да вземе решение и допълнително да увеличи антицикличния буфер в зависимост от скоростта на кредита, чиито параметри централната банка определи през октомври за една година напред.
Кредитиране и БВП
По време на форума Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ, потвърди, че консолидацията на банки в България е нормален процес за увеличение на ефикасността им.
„Повече трябва да ни вълнува „нормализацията“, за която говори Кален Христов“, коментира банкерът как банковото кредитиране ще влияе на растежа през 2019 г.
Той заяви, че икономическият растеж навлиза в етап на плавна корекция, която някои наричат „нормална корекция“, а други „мека рецесия“.
Андронов препоръча да се замислим дали обратът на цикъла е близо.
„Такова бурно кредитиране не винаги води до растеж на БВП, смята той и отбеляза, че с централната банка споделят едно мнение, че растежът на кредита е знак за внимание.
Андронов подчерта, че въпреки че няма нищо общо с предкризисните години и има баланс, но банките могат да чистят портфейли и да не разхлабват кредитните стандарти.
Банкерът препоръча да се намалят ценовите дисбаланси, които да се корегират „по-остро когато има сигнал за увеличение на лихвите“ при промяна с намаление в потреблението, инфлация, безработица.
Андронов съобщи, че през последните седмици има промяна в ситуацията на ипотечния пазар и за пример даде Банско, където англичани имат интерес към покупка на апартаменти.
По думите му конкуренцията между банките и високите нива на ликвидност в момента кара потребителите понякога да са неразумни.
Като пример той даде клиент на банка, който получил заем за мобилен телефон, и го погасил за три месеца.
„Автоматично системите подсказват, че той може да поеме по-голям кредит. Предлагат му се на другия ден 70 хил. лева потребителски кредит. Той гордо ми съобщава, че може да ги използва за още едно жилище някъде. Не първо, не основно жилище, което е необходимо, а жилище, с което да спекулира, защото щял да получи лесен кредит, да си купи този имот, от който ще печели от наема. Когато склонността на хората да спекулират бъде подхранена от банките и стигне до размери, в които получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е от първа необходимост, то вниманието ни трябва да се повиши и да избягваме прекалената либералност в кредитните стандарти", убеден е банкерът.
Андронов е категоричен, че предстои неблагоприятен икономически цикъл.
"Може преди да сме получили лихвеното лекарство от ЕЦБ, да се окажем отново със сериозни дисбаланси, които ще трябва да се коригират през следващите години", предупреди той и заяви, че това неминуемо ще има и своя негативен ефект върху потребителите.
Дигитализация в услугите
Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика“, съобщи, че в процеса на дигитализация на банковия сектор ще се направи хъб, който ще използват всички кредитни институции, както и че има сериозни изгледи да се направи много по-добра разплащателната услуга в страната, като при плащане при търговец се избегне използването на целия тромав картов механизъм.
10:07 | 14.09.22 г.