След влизането в еврозоната България ще внася по 91 млн. евро годишно към ЕСМ

България ще прави вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който страната ни влезе в еврозоната. Това каза финансовият министър Владислав Горанов по време на петъчния парламентарен контрол.

Едва след този момент страната ни ще има и достъп до средствата, които механизмът предоставя при възникване на икономическа криза. 

Според сметките на финансовото министерство (изготвени през 2017 г.) през първите 5 години след влизането на страната ни в клуба на богатите, България би плащала по 91 млн. евро на година към ЕСМ. Това е около 0,16% от днешното ниво на БВП или приблизително 0,45% от бюджета за 2018 г., обясни министърът. След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски във фонда.

Горанов уточни, че срещу вноската си България, както и останалите държави членки от еврозоната, ще ползва фонд срещу кризи в размер на 500 млрд. евро.

По думите на министъра страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0,5639% от капитала на ЕСМ.

Според Горанов, когато брутният вътрешен продукт на България достигне 75% от средния за ЕС, което се очаква на 12-тата година от приемането ни в еврозоната, страната ни трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ за вноската. Според изчисленията от 2017 г. става дума за 238 млн. евро общо или около 0,43% от сегашния размер на БВП.

Относно опасенията, че вноските са непосилни за страната ни Владислав Горанов поясни, че няма притеснения. Според него въпросът не е актуален предвид новите възможности и ползите, които достъпът до ЕСМ ще даде на страната ни.

Европейският стабилизационен механизъм е постоянно действащ планиращ фонд за финансово стабилизиране на страните от еврозоната, заменящ Европейския фонд за финансова стабилност, разполагащ с 440 милиарда евро и Европейския механизъм за финансово стабилизиране, разполагащ с 60 милиарда евро, предоставени от Европейската комисия. Работата му започва на 1 юли 2012 г. Решенията на фонда се взимат с мнозинство, което изключва възможността от блокиране на решенията от малки страни. Малко след това в кулоарите на парламента финансовият министър обяви пред журналисти, че, ако не се бойкотира работата на парламента, по-другата седмица Бюджет 2019 влиза в зала на второ четене.

Той уточни, че с председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова са правили план и според него би следвало през следващата седмица, след като изтече срокът за предложения между първо и второ гласуване, да се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което да бъде разгледан бюджетът с постъпилите предложения. „И по-следващата седмица да имаме дебат в пленарна зала“, заяви още Горанов, цитиран от Агенция „Фокус“. Той обясни, че графикът ще бъде изпълнен, ако не бъде нарушен от неработене на Народното събрание. „Виждате позицията на част от партиите в него – предпочитат да бойкотират работата“, допълни още финансовият министър.

Относно партийните субсидии в Бюджет 2019 г. той обясни, че партиите трябва да имат легален източник на финансиране, защото в противен случай ще попаднат в зависимост от хора, които имат възможност да използват политическите партии за свои цели.