Макроикономическите допускания в бюджет 2019 се отличават с прекомерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за забавяне на европейската и в частност българската икономики следващата година. Докато и МВФ, и Европейската комисия очакват забавяне на растежа и успокояване на инфлацията в България, правителството предвижда ускоряване на икономическия ръст и по-висока инфлация.
Това коментира главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова, която представи вижданията на екипа на ИПИ какъв трябва да е алтернативният на правителствения бюджет.
Тя е категорична, че прогнозата за номиналния брутен вътрешен продукт се явява доста по-висока от очакваното от други анализатори, което означава „надуване” на приходната част на бюджета, за да си осигури правителството по-високи разходи с „ударно харчене“ в края на годината.
„Това създава проблеми. На фона на постоянни излишъци се залага дефицит“, аргументира се Николова и напомни, че три поредни години отчитаме икономически растеж и намаляващи бюджетни излишъци. – Въпреки това управляващите продължават да планират бюджетни дефицити, което противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на Европейската комисия – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад.”
Главният икономист на ИПИ подчерта, че се наблюдава ясен курс към фискална експанзия – увеличаване на разходите и влошаване на бюджетния баланс през последните няколко години.
Пак от същото
“Дори и оптимизмът на Министерството на финансите за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел”, обясни Десислава Николова.
Икономистите на ИПИ, които за16-та поредна година изготвят своя Алтернативен бюджет с ниски данъци, и тази година доказват, че трябва да се заложи бюджетен излишък, който при обрат и забавяне на българската икономика да бъде силен буфер, за да не премине страната ни в прекомеререн дефицит, както се случи през 2010 г. От института потвърдиха, че в Алтернативния бюджет се запазват всички мерки, свързани с увеличението, предвидено за заплатите на учителите, например.
Старши изследователят на ИПИ Петър Ганев изчисли, че през последните две години има бум на разходите, като ръстът е с 2 млрд. лева , а дискреционните мерки на правителството дават своите резултати с увеличение на данъците.
„Има разширяване на бюджета. Ръстът на разходите изправарва с 15% ръста на приходите“ , посочи той и заяви, че не се спазва средносрочната рамка и сметките са направени copy paste.
Рамка на бюджета на МФ
Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г.
Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси, предупредиха от ИПИ.
Акценти в Алтернативния бюджет
Сред мерките, които трябва да се вземат предвид при структуриране на бюджета, трябва да се направят промени, които да обърнат негативните тенденции в данъчната политика чрез ограничаване на дискреционните приходни мерки на правителството.
10:24 | 12.09.22 г.