Само преди няколко дни председателят на Народното събрание Цвета Караянчева обяви, че парламентаризмът в България трябва да бъде популяризиран. Вероятно има нужда... Само че 140 години след Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, парламентаризмът в България все по-убедително влиза в графата „така не се прави“.
Законът за държавния бюджет е най-важният финансов закон, който е пряко изражение на приоритетите и политиките на дадена власт. От приемането му зависи за какво ще бъдат похарчени парите на данъкоплатците и се основава на оценка и анализ на макроикономическите показатели за страната и фискалната политика.
Поради тази причина истинско недоумение буди фактът, че за поредна година одобрението от парламента на план-сметката за приходите и разходите се превръща в пълен фарс. Абсолютно необосновано и без никаква сериозна причина, депутатите превърнаха в нощно бдение приемането на Бюджет 2019 на първо четене. Обикновено това е практика по време на второто четене, когато се обсъждат конкретни предложения и когато наистина времето е фактор.
Но към днешна дата такава спешност бе странна, особено след като преди седмица в залата не беше събран кворум след бойкот на опозицията и не бяха гласувани окончателно всички промени в данъчното законодателство за догодина. Това се случи днес, след пореден скандал с кворума. А без данъчни закони е малко неестествено да се приемат сметки за държавните приходи и разходи, базирани и на промените в данъчното законодателство.
При все, че броженията от вторник вечер се превърнаха в състезание кой чете по-бързо, депутатският интерес към темата „бюджет“ също не беше в върхова форма. Преди изчитането на почти всеки доклад на парламентарна комисия заместник-председателят на НС Емил Христов трябваше да приканва народните избраници като ученици от осми клас, излезли за голямото междучасие, които закъсняват за час.
В крайна сметка здравият разум надделя и след късен председателски съвет бе решено да се дочетат всички доклади от комисии, а гласуването на първо четене на Бюджет 2019 да се извърши на следващия ден (сряда) след приемането на данъчните закони.
Така днес в късния следобед финансовия министър Владислав Горанов припомни на депутатите основните приоритети в разчетите. Той увери, че бюджетът за 2019 г. не е предизборен. „Работим върху предизборния си бюджет, но ще го разглеждаме в края на 2020 г. Изборите, поне така както виждаме държавното управление, ще бъдат през 2021 г. Близо 900 млн. лв. повече са средствата за социални разходи в бюджета за догодина, до края на 2018 г. взехме решение да приложим увеличените размери на помощите за отопление, вече са отредени от правителството 21 млн. лв. Важно е да се увеличават стимулите за работещите, каза Горанов. Трябва да има тясна връзка между реалния доход и приноса към системата. С Бюджет 2019 се въвежда по-справедлив модел за общините, с които по-малките ще получат повече. Старали сме се да изпълняваме стриктно принципите на фискалната стабилност, да не променяме данъчната политика. Бяха ни отправени критики, че в бюджета няма реформи. Готови сме да обсъдим всяка реформа, която не е самоцелна“, каза още финансовият министър и напусна залата. Това разгневи опозицията и им даде повод да прекъсват заседанието с процедури по начина на водене.
И въпреки призива на финансовия министър от преди няколко дни – дебатът по приемането на държавната план-сметка да се води далеч от популизма и демагогията, разискванията преминаха именно в този дух.
Може би единствено от ДПС в лицето на Йордан Цонев изразиха конструктивна критика и отбелязаха реални пропуски в разчетите.
По думите на Цонев ДПС няма да подкрепи бюджета. Той определи разчетите като „най-рекламираните“, но припомни, че бюджетът не е торба с пари за социални плащания.
Според него икономиката на страната е в подем, като пикът е бил миналата година, но това не се дължи на правилни политики, водени от управляващите, а следствие на увеличено потребление, движено предимно от финансовата инжекция, която пращат българите зад граница на своите роднини тук.
„Това е най-нестабилната бомба на растежа“, каза Цонев и добави, че заложената инфлация за следващите 2 години е нереална. Според сметките на ДПС до 2020 г. животът в България ще поскъпне с поне 5%.
Цонев обвини управляващите, че продължават да планират лошо. „Само за 2018 и 2019 г. разходите скачат с 10 млрд. лв., това е твърде много за малка страна като България. Планират се твърде високи капиталови разходи, които после не се изпълняват“, обясни Цонев. Той обвини ГЕРБ, че откакто са на власт, не са провели ефективни реформи в образованието, а системата продължава да бълва неграмотни хора.
„Бюджетът е голям, ама и „Титаник“ беше и потъна“, това заяви от парламентарната трибуна депутатът от БСП Румен Гечев. Той призова управляващите да слагат спасителните жилетки и да плуват към предсрочни избори.
„Правителството ни предлага бюджетна фискална политика, която води към забавяне на икономическия растеж“, каза той и добави, че освен, че намалява чуждите инвестиции, правителството нищо не казва в бюджета за това как те се компенсират.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова не пропусна възможността да се похвали с алтернативния бюджет на червената партия, без обаче отново да предложи идеи, с които да се съберат повече приходи, с които да бъде реализиран. Нинова определи план-сметката като бюджет на застоя, нарече го и безнадежден, и пореден удар срещу българския народ.
На фона на поредния призив за повече социални придобивки, прогресивна подоходна скала и диференцирани ставки по ДДС, единственото сравнително логично изказване от старна на БСП дойде от Дора Янкова, която настоя да не се задълбочават регионалните различия между отделните общини. По думите ѝ силно вероятно е и през следващите години второкласните и третокласните пътища в страната ще останат извън финансирането от приходите от тол системата.
„Бюджетът за 2019 г. е един от най-добрите в последните 10 години - на стабилния икономически растеж и с рекорден ръст в приходите. Не се говори много за политиката по доходите. Постоянно получаваме критики от ляво, че не се грижим за тази политика. През 2019 г. основната тежест е в политиката по доходите“, защити бюджета председателят на ресорната комисия в НС Менда Стоянова.
Малко след това план-сметката беше приета на първо четене от депутатите.
Какво ще се случи между двете четения е рано да се каже, но със сигурност дебатът няма да е никак лек, особено, ако крехкият коалиционен мир продължава да се клати.
И докато Цвета Караянчева събираше депутатите по банките и ги молеше периодично да запазят тишина, можем само да си припомним една фраза, която упорито обикаля социалните мрежи в последните дни, а именно - проблемите в България идват от това, че хората които трябва да приемат лекарства, всъщност приемат закони...
По-важните числа от Бюджет 2019
Според законопроекта приходите ще бъдат 43,8 млрд. лв. или с близо 6 млрд. повече спрямо текущата година, а разходите ще достигнат 44,45 млрд. лв.
Основните направления за допълнителните разходи са повишаването на пенсиите и на заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата за сигурност. Очаква се дефицит в края на 2019 г. в размер на 0,5% от БВП или около 600 млн. лв.
Обявените приоритети са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите. Данъчните ставки при корпоративните данъци и данъците върху доходите се запазват.
Министерството на финансите ще спази изискването на НАТО България да отделя 2% от БВП за отбрана към 2024 г., като за целта през 2019 г. за сектора ще бъдат предвидени 1,58% от БВП или 1,839 млрд. лв.
Средствата ще се разпределят по проектите за модернизация на ВВС, Сухопътни войски и ВМС.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г. За 2019 г. е разчетено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала.
*Обновена с резултатът от гласуването и изказванията на Менда Стоянова и Дора Янкова.
19:29 | 11.09.22 г.