Нарастването на брутния външен дълг се дължеше на вътрешнофирмените кредити, на заемите на „другите сектори“ и на банковите кредити (общо 944,9 млн. евро), т.е. на частния дълг, докато “Държавното управление” противодействаше на тази тенденция, намалявайки своята задлъжнялост с 402,5 млн. евро.
Това коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк (България) Емил Калчев, който в месечния си обзор, се позова на данните, налични към края на октомври.
“По данни на БНБ брутният външен дълг нарасна до 33,8 млрд. евро, което е с 542,4 млн. евро повече от август 2017 г., отчете той. – В неговата структура към август 2018 г. вътрешнофирмените заеми заемаха най-голям относителен дял от 37,7%, който се разшири незначително с 0,2 пр.п. в сравнение с август миналата година."
Кредитите на „Други сектори“ към 31 август бяха 31,9% от брутния външен дълг, което беше с 0,4 пр.п. повече от дела им година назад.
Емил Калчев изчисли, че „Държавното управление” заема трета позиция с дял от 16,7%, който обаче се свива с 1,5 пр.п. на годишна база.
Кредитите на банковия сектор са на четвърто място в структурата на брутния външен дълг, нараствайки с 0,9 пр.п. за година до 13,7%.
Анализаторът отбеляза, че държавният бюджет отново отчита излишък от 2,4 млрд. лв., или с 236,7 млн. лв. повече от август 2017 г.
Приходите и помощите, събрани от държавата за осемте месеца на годината, възлизат на близо 26 млрд. лв. (11,6% годишен ръст), а разходите (в т.ч. вноската в бюджета на ЕС) - на 22,9 млрд. лв. (отново 11,6% ръст).
„Увеличението на приходите беше съвкупен резултат от 8,3 пр.п. принос на данъчните постъпления, 2,3 пр.п. принос на неданъчните и 1,3 пр.п. принос на помощите, вследствие на по-добро усвояване на европейски фондове, което обаче като обем остава не особено значително на фона на общите държавни приходи“, посочи Емил Калчев.
13:06 | 09.09.22 г.