Бюджетът на България е рекорден всяка следваща година, тъй като ръстът на икономиката го позволява. Над 40 млрд. лева е общата консолидирана рамка. Трета поредна година имаме излишък, в края на лятото беше над 2 млрд. лева, а почти 10 милиарда лева е общият ръст на разходите за две години. Това коментира в ефира на БНР икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.
Той определи бюджетът по-щедър от обикновено. „Интересно е, че за 2020-2021 година предвиденият ръст на разходите е само милиард - два, докато сега растат с 4-5 милиарда на година. Това е добре за публичния сектор, но е за сметка на нещо и това е влошаване на бюджетното салдо", отбеляза експертът.
Според него продължава абсурдната ситуация, в която официално се планира дефицит, придружен от средносрочна рамка, която уж консолидира постепенно, докато на практика се трупат излишъци вече трета поредна година. Внимателният поглед към бюджета обаче показва обратното на консолидация. „Бюджетното салдо се движи по следната траектория: 1,6% излишък през 2016 г., 0,8% излишък през 2017 г., 0,5% официално очакван излишък през 2018 г. и 0,5% заложен дефицит през 2018 г. Това не е консолидация, а влошаване на фискалното салдо в резултат на надуването на разходите през последните две години“, обясни Ганев.
Общият дебат за разходите в бюджета, както и фокусираните дискусии по отделните сектори, тепърва ще се води, каза още той. Спорът тази година отново е за максималния осигурителен доход, добави икономистът. „Много често в разходната част група депутати успява да завиши определено перо. В този ред на мисли е твърде възможно да има промяна в плановете за увеличаването на максималния осигурителен праг“, добави той.
Той е категоричен, че важното към момента е да се изчисти общата картина. Бюджетът е щедър, което обаче е за сметка на данъкоплатците, преразпределението и влошаването на бюджетното салдо. Най-голямото перо е увеличението на заплатите в публичния сектор, срещу което обаче не стоят достатъчно ясни ангажименти за подобряване на работата на администрацията и оптимизация в структурите ѝ.
Относно замразяването на парите за майчинство и аргумента, че това се прави, за да се връщат по-бързо жените на работа, той посочи, че в бюджета има структурни теми, по които отдавна има консенсус - че трябва да се реформират силовите ведомства, че има твърде много бенефициенти на т.н. детски, че хората, които получават обезщетения за безработица, трябва да са били осигурявани за по-дълъг период и т.н. „Обичайна практика е, когато се правят тежки реформи, да замразяваш съответното перо и относителният му дял да става по-малък. Дебатът за майчинството е тежък, но е факт, че у нас то е от най-дългите, дори на фона на социална Европа", обясни експертът.