През първите шест месеца на годината обемът нововъзложен дълг търпи осезаем спад от над 47% в сравнение със същия период на миналата година. Ако за периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени дългове за 1,416 млрд. лева, то година по-късно те вече са за 743,9 млн. лева.
Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за първите шест месеца на годината. Данните са от проучване на независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора.
На фона на двойния спад на обема възложени задължения се наблюдава и голямо понижение в броя им - над три пъти. За първото шестмесечие на 2018 г. те са 636 хиляди, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1,94 милиона.
„Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане”, коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията.
„Данните са показателни за стабилизирането на системата и на практика представляват добра новина както за икономиката на страната като цяло, така и за самите задължени лица”, допълва тя.
Средният размер на необслужваните задължения на българите възвръща нивата си от второто полугодие на 2017 г., равнявайки се на 1 162 лева. През същия период на миналата година сумата е 728 лева.
“Средният обем на задълженията зависи от два основни фактора: поведението на клиентите и структурата на обработваните дългове. През последното полугодие наблюдаваме трайно повишаване на качеството на живот на населението, заедно с ръст на позитивните очаквания за бъдещите периоди. Това кара хората да теглят по-смело по-големи заеми, да си позволяват по-скъпи ваканции и по-луксозни стоки, често със заемни средства”, казва Райна Миткова.
“Но финансовата култура на населението в България не е на достатъчно високи нива и управлението на личните финанси не се прави отговорно, в резултат на което се стига и до момента на забавяне или пропускане на някои вноски. Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката”.
По думите на Миткова през периода се е променило и поведението на ютилити компаниите, които не възлагат, а събират сами задълженията си. Това променя структурата на обработваните дългове, като акцентът остава върху финансовите продукти - банкови и небанкови кредити и лизинги, чиято абсолютна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху средния размер на задълженията.
По данни на Асоциацията има значително разместване при разпределението на възложителите на дългове. Въпреки това банките и небанковите продукти запазват водещите си позиции. За изминалото полугодие банковият сектор е източник на 54% от всички възложени дългове, докато за същия период на 2017 г. процентът е бил 48%.
На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т. нар. „бързи“ кредити, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от възложения дълг, обработван от колекторските агенции, при 20% за същия период на 2017 г.
В сектора на телекомуникационните продукти се отчита сериозен скок - от 6% за първото полугодие на 2017 г. до 15% за същия период на 2018 г. През 2018 г. сериозен дял от почти 10% заемат застрахователните продукти, които през 2017 г. на практика не са присъствали в статистиката.
Сериозна промяна има при компаниите за комунални услуги, които отстъпват позиции и представляват 1% на фона на 22% за същия период на 2017 г., най-вече заради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в Асоциацията. В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1%.
За изкупените задължения през първите шест месеца статистиката на АКАБГ показва покачване на обема.
Продадените необслужвани заеми са в размер на 584,6 млн. лева – с почти 60% повече спрямо началото на 2017 г.