Проектобюджетът на Министерството на финансите за 2019 г. е бюджет на наложеното статукво. В него няма поети рискове, няма планирани действия за намаляване на социалното неравенство, както и няма никакъв опит за решаване на икономическите проблеми на страната. Това каза проф. Гарабед Минасян, икономист, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Минасян посочи, че заложените суми за увеличение в образователния сектор, здравеопазването, социалната сфера, както и тези за модернизацията на въоръжението са „впечатляващи“, но все пак водещо според него остава сравнението ни с останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС).
„Има редица истини, които не се изказват и не се коментират в държавния бюджет – една от тях е дистанцията между нашата страна и останалите държави членки на ЕС. Тя се измерва с БВП, произведен на глава от населението. През 2017 г. у нас той е възлизал на 7 хил. евро на човек, а средно за европейското равнище е някъде около 30 хил. Според макроикономическата прогноза темпът на ръст на БВП в ЕС ще е около 2% годишно, а нашият – около 3,7%. Това ще рече, че България ще продължи да затъва в блатото на европейската бедност“, каза икономистът.
Според госта от съществено значение е изтичането на български капитал в чужбина. Той посочи, че само за първите 8 месеца на 2018 г. българският капитал извън страната е 3,1 млрд. долара – колкото за цялата минала година. Минасян коментира, че капиталите са изнесени във вид на преки инвестиции – предимно чрез участие в закупуването на акции на европейските капиталови пазари.
„Въпросът е в това, че като се оцени доходността на българския капитал в чужбина величината е символична – около 1%. Където и да инвестираш в България и в каквото и да избереш да го направиш, винаги доходността ще бъде от порядъка на между 4 и 5%. Това ще рече, че има изтичане на капитал, който не търси по-висока доходност, а просто не иска да бъде инвестиран у нас“.
Минасян смята, че решението на проблема може да бъде намерено чрез мерки на Министерството на финансите. Според него те могат да се състоят в имитиране на външен дълг, който да бъде използван за публични дългосрочни инвестиции. Така свободните капитали у нас ще бъдат привлечени, смята гостът.
Икономистът коментира и равнището лихвените проценти в страната, като посочи, че тези по краткосрочните заеми превишават дългосрочните, а дистанцията между тях не спира да расте.
„Липсва търсене и активност при дългосрочните инвестиции. Изглежда краткосрочните заеми са далеч по-търсени, само че те не променят икономическото бъдеще на една страна“, заяви той.
Друг проблем е и образованието според Минасян. Той смята, че то подготвя много хора, на които просто дава дипломи, но недостатъчно такива, които да разбират и анализират ситуацията.
Целия разговор вижте във видеото
14:11 | 14.09.22 г.