Димитър Радев: България може да допринесе за стабилността на еврозоната

България може да допринесе за укрепването на устойчивостта и стабилността на еврозоната. Страната е показала впечатляваща многогодишна предистория на успешно покриване на номиналните маастрихтски критерии за конвергенция.

Това пише в публикацията на управителя на БНБ Димитър Радев в изданието Euromoney Yearbook: Global Banking & Policy Review 2018*, издадена на 19 октомври, която разпространи пресцентърът на централната банка.

Според гуверньора на БНБ разумното управление на публичните финанси на България е осигурило балансирани бюджети за по-голяма част от миналите две десетилетия.

“Към момента съотношението дълг/БВП на България е на трето място сред най-ниските в ЕС. Ето защо да се добави още един глас в полза на здравия разум по въпросите, свързани с управлението на публичните финанси в еврозоната, би било от полза за всички”, коментира Димитър Радев.

Той е на мнение, че самият процес на присъединяване към еврозоната дава тласък за провеждане на необходимите политики и мобилизира институциите в България.

“Свързаните с това усилия за реформи са насочени към ускоряване на реалната конвергенция на нашата национална икономика към еврозоната, убеден е управителят на БНБ. – Предвид положителния ефект от влизането на България в еврозоната, дали този процес не се проточи твърде дълго? Отговорът е отвъд оценката за покриването на различните критерии за конвергенция. Днес цялостната готовност на България се анализира от гледна точка на уроците, които еврозоната научи от неотдавнашната финансова криза.”

Димитър Радев напомня, че банковият съюз е нов ключов сегмент от архитектурата на еврозоната, “който не съществуваше преди няколко години”. Затова по думите му области като качеството на институциите и управлението са признати за важни фактори за макроикономическите резултати.

“В днешно време, един кандидат за присъединяване към еврозоната и нейния Единен надзорен механизъм трябва да докаже, наред с другото, стабилността на своята финансова система, както и качеството и ефективността на своите институции. Това е логиката зад неотдавна обявения нов подход, който да се прилага от България по отношение на участието на българския лев във Валутния механизъм II (ERM II), посочва управителят на централната банка и пояснява, че „в съответствие с това ново развитие, българските власти поеха редица ангажименти за прилагане на мерки и политики, които да осигурят гладък преход към присъединяване едновременно към ERM II и към Банковия съюз”.

Радев е убеден, че новият път на България към пълноправно членство в еврозоната “ще ни преведе през неизследвана досега територия, включително използването на механизма на „тясно сътрудничество”.

“Може да срещнем както вътрешни, така и външни рискове, които да повлияят напредъка на въвеждането на еврото в България. Това са ясно осъзнати и напълно обясними опасения. С по-богат опит и по-добре развити институции, еврозоната днес е различна от тази преди десетилетие. Затова всяко бъдещо разширение ще бъде различно от предходните”, твърди в публикацията си банкерът.

Той напомня, че през последните години еврозоната трябваше да се справя с двойното напрежение в резултат от световната финансова криза и от структурните предизвикателства, пред които беше изправена.

“За да му противодейства, еврозоната трябваше да разработи и приложи множество институционални реформи. Макар и България все още да не е член на еврозоната, нейните реформи са важни за нас както поради тяхното глобално въздействие, така и поради нашия ангажимент да се присъединим към Европейския паричен съюз. За България приемането на еврото е задължение съгласно Договора за присъединяване към Европейския съюз и дългосрочна цел. Освен формалния аспект на въпроса, членството на България в еврозоната може да е полезно и за двете страни“, категоричен е гуверньорът на централната банка.