Парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. „За“ гласуваха почти всички, с изключение на двама, които се въздържаха. Дебати не се проведоха.
По-конкретно става дума за вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки, а съгласно текстовете България трябва да прехвърли част от събраните около 400 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. Тъй като обаче споразумението ще влезе в сила от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество, което се очаква през 2019 г, сумата вероятно ще бъде и по-голяма. Вноски ще се правят всяка година, като размерът се определя от ЕЦБ.
Тези пари ще се използват за спасяване на чужди банки, но пък България също ще може да се възползва от ресурса на фонда, ако се наложи оздравяване на някоя българска кредитна институция.
Експерти обаче коментираха, че участието на България в Единния фонд няма да е толкова изгодно, колкото изглежда на пръв поглед, а влизането на страната ни в банковия съюз ще има висока цена. Проблемите са няколко. От една страна мнението на страната ни няма да се взима под сериозно внимание, а от друга – след установяването на тясното сътрудничество преценката дали една кредитна институция да бъде преструктурирана или ликвидирана зависи от Европейския банков надзор и ЕЦБ. Досегашната практика на действие на Единния фонд показва, че малките банки с активи под 50 млрд. евро преминават към процедура по обявяване в несъстоятелност. Спасяват се обикновено големи европейски банки.
По регламент единният фонд за преструктуриране е свързан с втория стълб на банковия съюз. На основание Регламента за Единен механизъм за преструктуриране, България следва да участва в този механизъм, включително и в Единния фонд за преструктуриране, от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество. Предвид това нашата страна следва да изпълнява и ангажиментите, които произтичат от Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. За целта България трябва да предприеме всички необходими мерки, за да ратифицира и депозира инструментите за ратификация, преди решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество
Според Плана за присъединяване към ERM II ратификацията трябваше да стане до края на септември. Ресорната бюджетна комисия обаче имаше само две заседания през деветия месец от година, в които тази точка не фигурираше. Сега предстои ратификацията да бъде гласувана и в пленарна зала.
Важно е да се уточни още, че българският Фонд за преструктуриране на банките е създаден през 2015 г. и е различен от Фонда за гарантиране на влоговете. Парите, събирани във фондовете за преструктуриране, не могат да се използват за ликвидна подкрепа.
Междувременно, Фондът на еврозоната за спасяване на банки в несъстоятелност възнамерява да държи почти 33 млрд. евро през 2019 г. спрямо 25 млрд. евро през тази година, заяви в понеделник ръководителят на агенцията, която управлява фонда. Планът е до 2024 г. фондът да натрупа 55 млрд. евро. Към момента 3315 европейски банки правят вноски.
„Единният фонд за преструктуриране ще продължи да расте до малко под 33 млрд. евро през 2019 г. Сумата ще бъде инвестирана, за да се гарантира защита на стойността и висока ликвидност“, заяви председателят на Единния съвет за преструктуриране Елке Кьониг на банкова конференция в Брюксел.