Стоян Мавродиев е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от УНСС. Преминал е през поредица курсове в Международната данъчна академия в Амстердам, обучавал се е и в Международната програма за лидери към Държавния департамент на САЩ. Кариерата му започва като правен, данъчен и бизнес консултант в PriceWaterhouse Co.
В периода 1996-2006 г. работи като финансов и правен консултант в управляваната от него United Consulting. От 2009 до 2010 г. е зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси в 41-ото НС.
В продължение на шест години (2010-2016) е председател на Комисията за финансов надзор (КФН), осъществяваща надзора и регулацията на финансовата система и небанковия финансов сектор в България.
От 2010 до 2016 г. е член на Консултативния съвет по финансова стабилност (КСФС). В този период е член на Борда на директорите в редица международни организации, сред които ESMA, EIOPA, ESRB и представител на България в IOSCO, IАIS и IOPS.
Каква роля ще играе Българската банка за развитие на пазара за финансови услуги. Как държавната банка ще оказва подкрепа и консултации на бизнеса при структурирането и финансирането на проекти. Защо ББР няма да ограничава участието си в дялов капитал само в иновативни и високотехнологични фирми. Какви са стратегическите цели на банката в националната индустриална политика. На тези и други въпроси на Investor.bg отговаря Стоян Мавродиев, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ББР.
– Г-н Мавродиев, през последните години иновативните стартиращи компании в България си осигуряват финансиране по-лесно, но това не важи за рисковия капитал. Предприемачите посочват липсата на дялов капитал за растеж като основната пречка за развитие на бизнеса. Това ли е мотивът Ви Българската банка за развитие да регистрира Фонд за капиталови инвестиции?
– Действително проучванията сред бизнеса показват, че в България има достатъчно финансиране за стартиращи компании, но липсва дялов капитал за растеж. Това сочат и данните на Европейския инвестиционен фонд – в целия Европейски съюз доминират сделките при стартиране на бизнес.
Целта на новосъздаденото дъщерно дружество от групата на Българската банка за развитие е да подпомага по-добрата конкурентоспособност на бизнеса. Плановете ни са Фондът за капиталови инвестиции да стартира в началото на новата година, която е юбилейна за нашата банка. Фондът ще инвестира в малки и средни предприятия – както стартиращи, така и в растеж. Основната ни цел е да подпомогнем развитието на научно-изследователска дейност и внедряването на иновации. Дружеството ще съдейства и за увеличение на производствения капацитет и усвояването на средства от фондовете на Европейския съюз.
– Тенденциите за инвестициите в стартиращ бизнес и финансирането не само в стартиращата фаза са тема, която ще бъде засегната и в рамките на седмата поредна годишна конференция Investor Finance Forum в края на ноември. Как Вие лично оценявате тези възможности през последните месеци?
– ББР предоставя финансиране на стартиращи компании директно и чрез дъщерното си дружество МФИ „Джобс“. За да подобри още повече достъпа им до финансиране, МФИ Джобс ще кандидатства и за гаранция от ЕИФ по програма Easi, с помощта на която ще може да намали изискванията за обезпечения на стартиращи компании и такива със заеми до 25 000 евро при по-атрактивни ценови условия.
По отношение на достъпа до финансиране като цяло, ББР (и банките за развитие по принцип) има допълваща роля. Това означава, че когато един сегмент, например малки и средни предприятия, е добре покрит от търговските банки, банката за развитие играе комплементарна роля. С други думи, споделя рисковете с тях, както правим например по програмата за индиректно кредитиране по Плана Юнкер със споделяне на риска и чрез предлаганите от Националния гаранционен фонд гаранции. Чрез фонда за дялови инвестиции пък ще споделим риска с предприемачите при разширяване на дейността, навлизане на нови пазари и др.
Освен това ББР подпомага компании, които не са от интерес за търговските банки – социални, иновативни, стартиращи, експортни. Тук мога да спомена и сегмента на небанковите финансови институции, които вече могат да получават финансиране по он-лендинг програмите на нашата банка.
Именно банките за развитие имат мандат за покриване на пазарни липси и необходимост от такава оперативна гъвкавост, за да отговорят на изискванията на пазара. В допълнение, ББР може да насочи ресурси и към подпомагането на други сектори, които са недостатъчно интересни за търговските банки, като например инфраструктура и свързаност.
– Откъде ББР ще финансира участието си в дялов капитал? Има ли директна връзка планът с рамковото споразумение от 1,5 млрд. евро, което подписахте с Китайската банка за развитие?
– Капиталът на Фонда за капиталови инвестиции е 65 млн. лв. Става дума за собствени средства на Българската банка за развитие, които нямат отношение към сключения през месец юли рамков договор с Китайската банка за развитие за 1,5 млрд. евро. Дъщерното ни дружество ще може да инвестира в едно предприятие до 10% от собствения си капитал, т.е. около 6,5 млн. лв., а срещу това ще може да придобива не повече от 34% от капитала на търговското дружество.
– Как ще избирате предприятията, в които Българската банка за развитие да инвестира? На какви критерии трябва да отговарят фирмите, за да получат дялов капитал? Ще има ли специфични изисквания към тях, например, за отрасъла, към който принадлежат?
– Фондът ще бъде с широк профил, като не сме поставили акцент върху определени сектори. Ще подкрепим всеки, в когото видим потенциал за успех и развитие. В момента в цяла Европа фондовете за дялов капитал инвестират приоритетно в технологии, като над 70% от вложените средства са към компании, които работят в сферата на информационните, комуникационните и биотехнологиите. Ние не искаме да поставяме подобни ограничения – отворени сме както към иновативни и високотехнологични фирми, така и към предприятия в по-традиционни сектори.
– Какви ще са консултантските услуги, които ще предоставя ББР по този финансов инструмент?
– Фондът ще предоставя консултантски услуги относно капиталовата структура на малките и средните предприятия и възможностите за инвестиции в тях. Като банка за развитие за нас е важно да развиваме и тази функция – да оказваме подкрепа и консултации на бизнеса при структурирането на проекти и осигуряване на финансиране.
– От началото на октомври ББР обяви, че ще финансира директно бизнеса в рамките на "Плана за инвестиции за Европа". Има ли вече заявен интерес от фирми, които имат нужда от средства за покупка и подновяване на материални и нематериални активи, на патенти и лицензи, на оборотен кредит или овърдрафт, както и за прехвърляне на работещ бизнес при смяна на поколенията, каквито пари ще се предложат с този финансов инструмент?
– Ние сме пионер в прилагането на „Плана Юнкер“ на Европейския съюз в България – чрез заеми, гаранции и консултантски услуги. В момента тече информационна кампания за новия ни кредитен продукт за директно финансиране за българските предприятия. Програмата е на стойност 150 милиона лева и е насочена към подкрепа на микро-, малки, средни и междинни предприятия с персонал до 3 000 души. Към инициативата има много голям интерес. В процес сме на набиране на проекти и разглеждаме запитванията от различни фирми.
Директното кредитиране в рамките на "Плана за инвестиции за Европа" ще даде финансови предимства на българските дружества, осигурявайки им по-евтин ресурс за инвестиционни и оборотни кредити на минимална стойност от 300 000 лв.
По „Плана за инвестиции за Европа“ Българската банка за развитие предлага и индиректно финансиране в сътрудничество с пет търговски банки, като е в процес на сключване на договори с партньорите по схемата.
– Г-н Мавродиев, мина почти една година, откакто оглавихте ББР. Успяхте ли да промените стратегическата визия за банката, каквито бяха първоначалните ви намерения? Какви са прогнозите ви за развитие на държавната финансова институция?
– Създадена като „Насърчителна банка“ през 1998 г., днес Българската банка за развитие работи по специално създаден за нея закон и разширява областите си на дейност. А Фондът за капиталови инвестиции е един от новите ѝ инструменти за подкрепа на българския бизнес и изпълнение на мандата й за запълване на пазарен недостиг.
През следващите две години ББР ще търси оптимален начин за подпомагане изпълнението на Правителствената програма и приоритети, като същевременно отговаря на пазарното търсене.
Стратегическата ни визия е да служим на българския бизнес. Групата на Българската банка за развитие със своите 200 служители си поставя няколко основни цели – да бъде партньор на бизнеса в неговия растеж, да подготви конкурентоспособността му за в бъдеще и да помогне за екосистема, която благоприятства предприемачеството (включително и с новия Фонд за капиталови инвестиции).
Развитието на банката е мотивирано от мисията ѝ да предлага на бизнеса индивидуални решения, лесни и достижими. Към натрупания през годините опит, ББР ще добави с Фонда за капиталови инвестиции нова експертиза и продължение на финансовите решения във всяка стъпка от растежа.
Стратегията ни до 2020 е да осигурим на бизнеса най-добрия микс от финансови решения от публичен и частен ресурс. Ние сме търпелив партньор, който цели да посредничи на пазарни сегменти и компании, които не намират бърза подкрепа от другите финансови играчи.
Стратегическите цели, които си поставяме за в бъдеще, са да дадем силна подкрепа и старт на обновена програма за развитие на инфраструктурата. За нас това е обещаващ сектор, който ще ни позволи да се възползваме и от нови възможности за развитие на бизнес и ръст в основните ни направления. ББР ще подкрепя сектори и географски райони в растеж и така ще подпомага националната индустриална политика в областта на селското стопанство, енергийната ефективност, дигиталната и свързващата инфраструктура.
06:27 | 14.09.22 г.