Близо 3 млрд. лв. има в Сребърния фонд към края на август

Над 2,916 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) към края на август, става ясно от отчетните данни на Министерството на финансите (МФ), публикувани на сайта на ведомството. От тази сума 2,90 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда. 

Трансферираните през юли средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 7,31 млн. лв. Месец по-рано трансферът е бил в размер на 4 млн. лв., а за цялото второ тримесечие – 113,4 млн. лв. За 2017 г. трансферът е близо 128 млн. лв., става ясно още от данните. 

Както през последните няколко години, така и към края на юни 2018 г. парите за пенсии са с нулева доходност. Консервативната инвестиционна политика, с която се управлява фондът обаче, осигурява постигането на положителна реална доходност, т.е. на доходност, надхвърляща темпа на инфлация за определен период.

Това е в синхрон и с политиката на управляващите и приетите в края на миналата година Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 г.

Според тези два документа настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея.

Темата с постъпленията в Сребърния фонд периодично се появава за обсъждане в публичното пространство. Бизнесът от години настоява да се намерят допълнителни източници за приходите на фонда, който на практика е гарант за пенсионната система на странта.

От Българска стопанска камара настояваха във Фонда да постъпват и излишъци от такси, събирани от държавни институции, които надхвърлят разходите за съответните услуги, както и да влизат още всички средства, генерирани от процеса на раздържавяване. Тази идея обаче, а също и искането парите от Фонда да се управляват активно, все още не са намерили политическа подкрепа.