Една от крилатите фрази на английския икономист Роналд Коуз гласи, че ако изтезавате данните достатъчно дълго, те ще ви признаят всичко. Алтернативното също е вярно – ако подходите повърхностно към тях, също могат да ви признаят всичко, но и в двата случая няма сигурност, че това е истината.
Повод за тези размисли станаха опасенията от последните години за срив на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като някои анализатори отидоха и по-далеч и обявиха, че чуждестранните инвеститори се изтеглят от страната. Това може и да е вярно за отделни компании, но развитието на икономиката като цяло разказва друга история, пише в анализа на Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика.
Когато говорим за ПЧИ като индикатор за дейността на международните инвеститори в България, както и за интереса им към нови инвестиции, има поне две съществени особености, които трябва да се имамат предвид.
Първата е, че се публикуват както данни за потока на ПЧИ за даден период, така и за техния размер към определена дата, което повдига въпроса – кой от двата индикатора да се използва. Разликата между тях е, че потокът на инвестиции показва колко инвестиции са направени в рамките на определен период, например една година, докато размерът им е сумата на потоците инвестиции от предходни години.
Така например, ако знаем размерът на преките чуждестранни инвестиции към 31 декември 2015 г. и размерът им към 31 декември 2016 г., то потокът на преки чуждестранни инвестиции за периода 1 януари 2016 – 31 декември 2016 г., условно [1] е разликата между двата размера.
Връщайки се на първоначалния въпрос – кой от двата индикатора да се използва, доклад на Европейската централна банка от 2013 г. подкрепя резултатите от предишни изследвания по темата и препоръчва използването на размера на ПЧИ като индикатор за дейността на международни компании в дадена страна.
Данните за потокът на преки чуждестранни инвестиции са волатилни и не позволяват изготвяне на реална оценка на дейността на международни компании в дадена страна.
Втората особеност, която не е присъща само за анализа на ПЧИ, е изборът на референтен период, тъй като може сериозно да изкриви резултатите. Така например реалният икономически растеж през 2017 г. в България е около 3,6%, което е над три пъти по-високо в сравнение с периода 2010-2014 г., когато средногодишният ръст е около 1%, но е близо два пъти по-ниско в сравнение с периода 2002-2008 г., когато средногодишният ръст е около 6,4%.
По отношение на самите данни за ПЧИ също трябва да се има предвид, че подлежат на ревизии до 24 месеца. Това означава, че данните за 2016 г. ще бъдат ревизирани до края на 2018 г., докато данните за 2015 г. вече са окончателни. Ревизиите на данните могат да ги коригират както нагоре – да отчетат по-висок приток на ПЧИ, така и надолу, но и в двата случая не е коректно да се сравняват предварителни с окончателни данни.
Ако разгледаме динамиката на размера на преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП, се вижда, че се увеличава и достига най-високата си точка през 2009 г. от близо 95%, след което намалява до около 80-90%. Въпреки че се наблюдава спад в сравнение с 2009 г., нивата на ПЧИ са близки до тези от 2007-2008 г., когато икономиката регистрира реален растеж от около 7%, докато през 2017 г. той е около два пъти по-нисък – около 3,6%.
С други думи преките чуждестранни инвестиции са толкова, колкото са били и през 2007-2008 г., но има други фактори, както вътрешни, така и външни, които не позволяват на икономиката да расте толкова бързо.